Решение № 2083 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6702/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Л. И. К., приподписана от адв. Миланова против решение № 258 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело №787/2024 г. по описа на Административен съд - София област в частта, в която е отменена заповед № РД-15-479/22.05.2024 г., издадена от кмета на община Драгоман. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед.

Ответникът – кметът на община Драгоман, чрез пълномощника си адв. Миланов, в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски.

Ответникът – М. В. Г., чрез пълномощника си адв. Карадиамандиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.

По делото е подадена и частна жалба от Г. С. Г., чрез адв. Карадиамандиева като процесуален представител срещу решение № 258 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело №787/2024 г. по описа на Административен съд - София област в частта, в която оспорването й е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено по отношение на нея. Излагат се доводи за неправилност на решението в прекратителната му част. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за просрочие на жалбата против административния акт, като твърди, че същата е подадена по пощата в предвидения законов срок. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на решението в отменителната му част и за недопустимост на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба срещу решението в отменителната му част е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решението в обжалваната част Административен съд - София област, по жалба на М. В. Г., отменя заповед № РД-15-479/22.05.2024 г., издадена от кмета на община Драгоман на основание § 4 ПЗР ЗКИР, с която е одобрен проект за обособяване и нанасяне на нов поземлен имот с пл. № ПИ 158, кв. 9 по кадастралния план на [населено място], община Драгоман, съгласно скица - проект, неразделна част от административния акт.

За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, в чийто правомощия са и измененията на кадастралния план по реда на чл. 51, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 4 ЗКИР, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Обсъдени са подробно събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че за [населено място] няма одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър (КККР), изменението касае УПИ Х-158, кв. 9 по действащия кадастрален и регулационен план, одобрен през 1984 г. и се изразява в нанасяне на имота на заявителката с пл. № 158 Л. К. с площ 716 кв. по отменен регулационен план на селото от 1930 г. и съобразно представен нотариален акт, като границата между ПИ 158 и ПИ 159, собственост на оспорващия пред първата инстанция се измества, в резултат на което се намалява неговата площ. Съдът обосновава извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснато съществено нарушение на чл. 26 АПК, довело и до постановяване на акта при неизяснена фактическа обстановка, тъй като М. Г. не е уведомен за развилото се административно производство, а само за издадената заповед, поради което е бил лишен от възможността да защити своите права в проведената пред административния орган процедура. Достига до заключение и за неправилно приложение на § 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № РД-02-20-05/15.12.201 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във вр. с чл. 54 ЗКИР. Решаващият правен извод е обвързан с несъобразяване от административния орган на забраната, визирана в чл. 54, ал. 2 ЗКИР за изменение на кадастъра при спор за материално право, какъвто в случая е безспорно установен.

Решението в отменителната му част е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразен е изводът на съда, че между страните е налице спор за материално право, което обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед.

Административният акт е постановен в нарушение на изискванията на § 4, ал .5, т. 6, б. “е“ от ПЗР на цитираната Наредба във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които изключват възможността за изменение на кадастъра при установена индиция за спор за собственост между заявителя на изменението и лицата, притежаващи вещни права по отношение на имота, чиято площ се намалява. В този случай при изричното възражение от оспорващия пред първата инстанция като съсобственик на засегнатия от изменението имот с пл. № 157, за който е отреден УПИ ІХ-157 по действащия КРП, каквото съставлява подадената жалба от М. Г., цитираната разпоредба визира като единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменението. В тази връзка е правилен и извода на съда за допуснато съществено нарушение на процедурата поради неуведомаването му за започналото административно производство, с оглед преценката за наличие или липса на възражение по заявеното искане за нанасяне на имот с пл. № 158 съгласно скицата - проект, предвиждаща изместване на границата между тях, като се отнема част от съседния имот. Изменението на кадастъра поради непълнота и грешка по реда на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР е обвързано от становището на собственика на засегнатия имот и при липса на неговото съгласие се приема, че не е налице материалноправното основание за постановяване на позитивен акт по заявеното искане. При установеното застъпване на ПИ № 158 с площта и границите на ПИ № 157, нанесени в кадастралния план и при липса на съгласие от оспорващия и другите съсобственици на засегнатия имот с исканото изменение, се формира спор за материално право, съставляващ пречка за допускане на изменението в действащия кадастрален план преди да бъде разрешен. Поради това, като приема, че нито в административното, нито в съдебно-административното производство е допустимо да се установява съществуването и обема на правото на собственост на заявителя и собствениците на засегнатия имот, както и точното местоположение на границата между двата имота, съдът прилага правилно материалния закон с оглед наличието на забраната на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР да се одобри исканото изменение преди спорът да бъде разрешен по общия исков ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, ал. 1 ЗКИР. Обстоятелството, че до момента не е предявен иск за собственост и не е образувано гражданско дело по него не води до извод в обратна насока. Достатъчно в случая е установената индиция за наличие на такъв спор. Освен това следва да се има предвид, че претендираното нанасяне на ПИ № 158 по предходен КРП е неоснователно, тъй като представената скица - проект не отразява промяна на стария кадастрален план спрямо действащия и не са приложени доказателства, обосноваващи исканото изменение. Ето защо, изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен.

С оглед изложеното обжалваното решение в отменителната му част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този резултат и предвид своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника М. В. Г., касационната жалбоподателка Л. И. К. следва да бъде осъдена да му заплати такива за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което съответства на 153,39 евро съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 20.03.2025 г.

2. Частната жалба на Г. С. Г. срещу решение № 258 от 24.02.2025 г. по адм. дело №787/2024 г. на Административен съд - София област с характер на определение в прекратителната му част е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

За да остави оспорването на тази страна без разглеждане и да прекрати производството спрямо нея, съдът приема, че то е просрочено. Излага съображения, че административният акт е съобщен на Г. Г. на 29.05.2024 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 26.06.2024 г., т.е. извън преклузивния 14-дневен срок съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, който е изтекъл на 11.06.2024 г. По тези съображения обосновава извод за недопустимост на жалбата поради наличие на основанието по чл. 159, т. 5 АПК.

Решението в прекратителната му част с характер на определение е неправилно.

Видно от приетото в касационното производство писмо изх. № 11-01-904-1/12.11.2025 г. на директора на Регионално управление "Западен регион" при "Български пощи" ЕАД, на 10.06.2024 г. е приета и експедирана препоръчана пратка с известие за доставяне № PS1000PSBRDDR, с подател частната жалбоподателка и получател община Драгоман. Пратката е доставена на 13.06.2024 г. в пощенска станция Драгоман на упълномощеното лице за получаване на кореспонденцията на община Драгоман. При тези данни следва да се приеме, че жалбата срещу заповедта е подадена по пощата своевременно - на 10.06.2024 г. преди изтичане на законоустановения срок (11.06.2024 г.) за оспорването й и съобразно правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК същата не е просрочена. Твърдения за наличие на друга водена между жалбоподателката и административния орган кореспонденция в този период не са наведени.

Предвид изложеното решението в прекратителната му част е неправилно, поради което следва да се отмени, а делото - да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът извърши преценка относно допустимостта на жалбата на Г. Г. с оглед вече постановеното по съществото на спора решение за отмяна на заповедта на кмета на община Драгоман.

По исканията за присъждане на направените във връзка с частната жалба разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,