Решение № 15605 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2010 г.

Решение № 15605 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна срещу решение № 1225/17.06.2010 г. по адм. д. № 1860/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен Ревизионен акт № 900030 от 01.04.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Разград, потвърден с Решение № 261 от 04.06.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна за определено данъчно задължение на ЕТ "Дойрад - Пенка Савова" - гр. Исперих по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. общо в размер на 23 699, 76 лв., ведно със законната лихва 9 118, 29 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответниците Атанас Дочев Петков и Мирослав Атанасов Дочев, като наследници на Пенка Стефанова Савова, а първият и като правоприемник на предприятието на едноличния търговец - ЕТ "Дойрад - Атанас Дочев", чрез процесуалния представител адв. Димитрова оспорват касационната жалба, считат решението за правилно и искат да бъде оставено в сила с присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме оспорения пред него РА за незаконосъобразен и да го отмени, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като от заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че счетоводството на ревизираният ЕТ е редовно водено за периода 2004 - 2006 г., спазени са принципите на Закона за счетоводството и същото дава възможност за определяне на данъчна основа, поради което неправилно ревизионното производство се е развило по реда за извършване на ревизии при особени случаи - чл. 122 от ДОПК и за органите по приходите не е възникнало правото да определят размера на данъка ЗОДФЛ (отм.) към определена от тях данъчна основа. Решение е правилно. При извършената данъчна ревизия на ДЗЛ в качеството му на едноличен търговец е установено по години внасяне на парични средства в касата на ЕТ с основание, посочено в приходните ордери "внесени от собственика и внесени от кредит". С оспорения РА е прието, че не е изяснен произхода на паричните средства в размери съответно по години, посочени в РА и не са представени доказателства за произхода на тези суми. В представените обяснения от ДЗЛ в хода на ревизията се твърди, че са превеждани средства от "Медика - 2000" ЕООД по банкова сметка на ЕТ "Дойрад - П. Савова" отчетени по Кт с/ка 499 "Други кредитори". В писменото обяснение е посочено, че собственикът на ЕТ "Дойрад - П. Савова" е едновременно собственик и на "Медика - 2000" ЕООД и на основание § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО същите са свързани лица. Извършена е съпоставка на имуществено и финансово състояние, средствата за издръжка и декларирани доходи за периода 2004 - 2006 г. Извършен е анализ на оборотите в счетоводна сметка 499 "Други кредитори" на под аналитично ниво с кредитор "Медика - 2000" ЕООД, като е установен кредитен оборот. След анализ на предоставените счетоводни документи е прието от ревизиращите органи, че не е изяснен произхода на паричните средства в размери посочени в акта, за които не са представени неоспорими доказателства за произхода на тези средства по кредита на счетоводна сметка 499 "Други кредитори" и е прието от органа по приходите, че предприятието на ЕТ е получило финансиране на стопанската дейност със средства различни от средствата придобити от стопанската дейност. Ревизиращият орган е достигнал до извода, че за жалбоподателя са налице обстоятелства, по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и при определена от ревизията данъчна основа, е определено данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 2004 - 2006 г. В хода на оспорване на РА пред съда е приета ССЕ, неоспорена от страните, заключението по която установява, че и двете счетоводства - счетоводството на ЕТ "Дойрад - П. Савова" и счетоводството на "Медика - 2000" ЕООД са редовно водени в съответствие с разпоредбите на ЗСч. Видно от заключението на вещото лице, осчетоводявани са и в двете счетоводства изплатени суми в брой, съответно получени суми в брой със съответните ПКО и РКО, както и получени средства в ЕТ "Дойрад - П. Савова" от "Медика - 2000" ЕООД с преводи по банков път. Осчетоводени са включително и върнати средства от ЕТ "Дойрад - П. Савова" на "Медика - 2000" ЕООД. Към 31.12. на всяка от ревизираните години са осчетоводени вземанията на "Медика - 2000" ЕООД от ЕТ "Дойрад - П. Савова". С тези счетоводни отразявания в счетоводствата на двете дружества, установени в хода на оспорването с приетата ССЕ се установява произхода на средствата по разчетната сметка 499 "Други кредитори" на ревизирания субект, поради което е опроверган изводът на ревизията за наличие на средства с неустановен произход. Счетоводното отразяване на кредитирането от "Медика - 2000" ЕООД на ЕТ "Дойрад - П. Савова" в двете счетоводства, наличните първични счетоводни документи, преводите по банков път от сметка в сметка, опровергават изводите в РА за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК като предпоставка за облагане по особения ред. При така установените данни, правилно първоинстанционния съд е приел, че органът по приходите незаконосъобразно е приложил чл. 122 от ДОПК и определил основата за облагане и задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). В хода на съдебното оспорване на РА жалбоподателят с ангажирани надлежни доказателства е оборил фактическите констатации в РА, съответно презумпцията за вярност на същите. По изложените съображения решението, с което е отменен РА като незаконосъобразен е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат направените разноски - внесено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител адв. Димитров за защита пред касационната инстанция в размер на 900 лв., които следва да се определят в тежест на касатора - дирекция "ОУИ"-Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,