Определение № 4991 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. С. Т. срещу разпореждане № 599 от 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 514/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е върната нейна частна касационна жалба срещу въззивно определение по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК. Ответниците К. В. П. и К. А. П. не вземат становище по жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното: С решение № 667 от 12.12.2023 г. по в. гр. д. № 514/2023 г. на Великотърновския окръжен съд, имащо в тази част характер на определение, е потвърдено определение № 577 от 09.03.2023 г. по гр. д. № 694/2022 г. на Великотърновския районен съд, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на Й. С. Т. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Срещу въззивното определение е подадена по пощата от Й. С. Т. частна касационна жалба вх. № 3478 от 19.03.2024 г. В жалбата е посочено, че тя се подава с препис за другата страна, но реално такъв препис не е бил приложен. С разпореждане № 375 от 21.03.2024 г. по в. гр. д. № 514/2023 г. на Великотърновския окръжен съд частната касационна жалба е оставена без движение с указание да се представят преписи от жалбата според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна, както и документ за платена държавна такса от 15 лв. Съобщението е връчено на пълномощника на Й. Т. на 29.04.2024 г. С молба вх. № 5594/07.05.2024 г., получена по пощата на 02.05.2024 г., пълномощникът е представил само вносна бележка за заплатена държавна такса от 15 лв., но не и преписи от частната жалба. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 599 от 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 514/2023 г. на Великотърновския окръжен съд частната касационна жалба срещу определението по чл.248 ГПК е върната. Въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, не са отстранени всички нередовности на частната касационна жалба. Внесена е в срок дължимата държавна такса от 15 лв., но не са представени преписи от жалбата според броя на лицата, участващи на насрещната страна. При тези данни обжалваното разпореждане е правилно. В дадения от съда срок не е изпълнено изискването на чл.284, ал.3, т.2 ГПК за представяне на преписи от жалбата. Дори да се приеме поддържаното от Й. Т., че ответниците К. В. П. и К. А. се представляват общо от един адвокат и затова на тях следва да се изпрати само един, а не два преписа от частната касационна жалба, то пак съдът правилно е върнал жалбата, тъй като към нея не е бил представен нито един препис за връчване на насрещната страна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,