Определение № 572 от 09.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 342/2024 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Й. С. Н. от [населено място] против определение № 1164 от 28.04.2023г. по в.гр.д.№ 3253/2022г.на Апелативен съд София, с което е изменено решение № 271 от 7.03.2023г. като е осъдена да заплати на К. Ж. Я. разноски за въззивната инстанция в размер на 1 000лв. Счита, че няма доказателства за реалното им извършване, поради което не следва да бъдат присъждани. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Спорът между страните е разрешен с окончателно решение № 271 от 7.03.2023г. Със същото, въпреки че е направено искане, разноски не са присъдени. Последвала е молба с правно основание чл.248 ГПК, във връзка с която Апелативен съд София е постановил сега обжалваното определение № 1164 от 28.04.2023г. по в.гр.д.№ 3253/2022г., с което е присъдил в полза на спечелилата страна К. Я. сумата от 1000лв., разноски пред въззивната инстанция и е осъдил Й. Н. да ги заплати. Изложените от съда мотиви са, че установените като реално направени разноски са в размер на 2 000лв.,но пред вид направеното възражение за прекомерност, видът на иска /неоценяем/ и естеството на спора /който е по повод на общото им дете/, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1 000лв. Така постановеният акт е правилен. Неоснователно е единственото направено в частната жалба възражение за липса на доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение. На страница 25 от материалите на въззивното производство е налично пълномощно, в т.3 от което е посочено, че пълномощното, което е подписано и от двете страни, „има силата на договор за правна защита и съдействие“. Със същото адвокат Ш. заявява, че приема възложената му поръчка от К. Я., да го представлява и защитава по в.гр.д.№ 3252/2022г.на І възз.гр.с. САС, за което е договорено адвокатско възнаграждение от 2 000лв., „платени в брой при подписване на договора, за което последният служи като разписка между страните“. Наличието на сключен договор, с ясни условия, в който точно е посочен размера на дължимото адвокатско възнаграждение, с отразяване на факта за извършено плащане, е достатъчно доказателство за реалното извършване на разхода, съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение