Определение № 113 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 336/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал. 1 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от особения представител на „Глобъл – Нет Солюшънс „ ЕООД, против определение № 820/23.12.2021г.по т.д.№ 835/2021 г. на Софийски апелативен съд,с което, по повод подадена от особения представител на страната касационна жалба срещу постановеното по т.д.№ 835/2021 г. на САС решение, съдът е определил „възнаграждение” за същия, за процесуално представителство в касационна инстанция, в размер на 600 лева, вносими от насрещната страна. Особеният представител оспорва определението на съда, като твърди, че така определеното възнаграждение е под минималния размер, съгласно чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по начало е несъобразено с обема на извършената от особения представител правна помощ, който предпоставя определяне на по-високо от минималния размер в Наредбата възнаграждение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, предвид следното: Съгласно чл. 274 ал. 1 ГПК подлежат на обжалване преграждащи развитието на производството определения / чл.274 ал.1 ГПК / и такива, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона / чл.274 ал.2 ГПК /. Тук атакуваното определение не попада в никоя от двете категории.То не е относимо и към отговорността за разноски, за да би се приела обжалваемост по реда на чл. 248 ал. 3 ГПК / при това след предходно упражнено право да се иска изменение на определението / с оглед обжалваемостта на постановеното въззивно решение, по иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Независимо от обозначаването й като „ възнаграждение” от въззивния съд, определената сума от 600 лева е само предварителен, авансово вносим от насрещната страна депозит, чието последващо изплащане, въз основа на определение на касационна / в случая / инстанция, с оглед изхода на спора, би съставлявало произнасяне по разноски, подлежащо на обжалване при условията на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. По начало, окончателно правомощие за определяне на предварително вносим депозит за процесуално представителство от „особен представител„ има съда, пред който се развива съответното производство – в случая ВКС. Негово е и правото да определи дължимото на особения представител възнаграждение, в рамките на предварително определения и заплатен депозит, в който момент възниква и процесуалното право да се претендира изменението му, по реда на чл.248 ГПК, в случай, че е неправилно определено, с оглед действителния обем и съдържание на осъщественото процесуално представителство и/ или в разрив със задължителните указания в т.6 на ТР от ТР № 6/2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС вр. с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / каквито са поддържаните тук доводи за неправилност /. Само след приключване на спора и с оглед правния резултат може да се преценява адекватността на дължимото на особения представител възнаграждение, а размера на предварително определения и внесен депозит не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като се касае за разпореждане по движение на делото, неокончателно, а и необвързващо досежно разпределението на отговорността за разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение