Определение № 1 от 09.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 399/2018 г.

Производството по делото е образувано по подадена от [фирма] искова молба за отмяна на арбитражно решение от 09.01.2018г. по ВАД № 29/2014г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.265 ал.1 т.2 предл. второ от ЗЗД сумата 378 531,61 лева, представляваща разходи за поправяне на работата, възложена с договор №BG161PО003 -1.1.04/2ИПП-02-23/07.02.2012 – Su02, ведно със законната лихва от 23.09.2014г. до окончателното плащане. С исковата молба е направено искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение. С молба от 08.02.2018г. е представено заверено ксерокопие от платежно нареждане от същата дата за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на 378 531,61 лева, която сума е постъпила по сметката на ВКС - удостоверение от 09.02.2018г., издадено от счетоводител при ВКС. Исковата молба по чл. 47, т. 2, 5 и 6 от ЗМТА е подадена в срока по чл. 48 ал.1 от ЗМТА и е процесуално допустима, поради което се дължи произнасяне по искането за спиране изпълнението на арбитражното решение като обезпечителна мярка по този иск. С представеното към молбата от 08.02.2018г. платежно нареждане е изпълнено предвиденото в чл. 48, ал. 2 ЗМТА изискване за представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Това обуславя основателността на искането за спиране изпълнението на арбитражното решение. Предвид горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение