Определение № 50182 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1434/2022 г.

Подадена е молба от „Гама Стройинвест“ ЕООД, гр. София за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50368 от 10.07.2023 г. в частта за разноските, като в полза на дружеството бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 2000 лв. Ответницата по молбата – К. Л. Д.-Котение от [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 16.10.2023 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и частично основателна. От представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 04.01.2022 г. се установява, че ответникът по касация „Гама Стройинвест“ ЕООД, [населено място] е заплатил адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения от него адвокат В. И. М. в размер на 2000 лв. С оглед на това и предвид изхода от делото – недопускане на касационното обжалване, своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено. Що се отнася до направеното от ответницата по молбата К. Л. Д.-Котение възражение за липса на списък по чл. 80 ГПК, същото е неоснователно. С оглед задължителните указания, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК. Списъкът по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимостта на молбата за изменение на решението/определението в частта за разноските, но не и за неговото допълване. Основателно обаче е възражението за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. С оглед обема на правната помощ, за която е уговорено посоченото възнаграждение – за изготвяне на отговор на касационната жалба и за осъществяване на пълно процесуално представителство по образуваното пред ВКС производство – и предвид обстоятелството, че касационното производство се е развило само във фазата по чл. 288 ГПК, като касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество, отговорността на касаторката за разноски следва да бъде ангажирана само за сумата, съответстваща на оказаната на ответника правна помощ за този етап от делото, изразяваща се в писмено обосноваване недопускането на касационно обжалване, която настоящият състав счита, че е в размер на 600 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК