Определение № 1752 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2334/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Р. Н. П. от [населено място] срещу определение № 1033 от 17.04.2023г. постановено по ч.гр.д. № 561/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане от 08.12.2022г. постановено по гр.д. № 7268/2019г. на Софийски градски съд, с което съдът й е определил дължимия хонорар - възнаграждение за работата й като вещо лице в размер на 1 200лв. за извършен от нея писмен превод на документи по гр.д. № 7268/2019г. на Софийски градски съд, като е отхвърлил искането й за горницата до поисканите от нея 5 895лв. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Застъпено е виждане, че разпореждането, с което се определя размера на възнаграждението на вещото лице, по същество представлява произнасяне относно разноските, тъй като възнаграждението на вещото лице е част от разноските, които се възлагат на страните. Затова разпореждането следва да подлежи на инстанционен контрол, какъвто е предвиден в чл. 248 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение № 1033 от 17.04.2023г. по ч.гр.д. № 561/2023г. на Софийски апелативен съд е с оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба на Р. П. срещу разпореждане от 08.12.2022г. по гр.д. № 7268/2019г. на Софийски градски съд, с което съдът е разпоредил на Р. П. да се изплати сума от 1200лв., възнаграждение за извършен превод на документи по делото и е отхвърлено искането й за горницата до претендираните 5895лв., посочени в приложена справка-декларация. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че атакуваното разпореждане на Софийски градски съд не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда развитието на процеса и относно правилността му няма предвиден специален ред за обжалване /чл. 274, ал. 1 ГПК/. Според настоящата инстанция постановеното определение е правилно.Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/ такива, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2/ такива, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Разпореждането, постановено в хипотезата на чл. 27, ал. 4 във вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (понастоящем отменена, но действала към момента на определяне на възнаграждението) не попада в нито една от двете категории. Следва да се посочи, че правилата на горепосочената Наредба, както и на сега действащата Наредба Н-1 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица не предвиждат възможност за обжалване на разпореждането, с което се определя възнаграждението. Изискването е да се изложат мотиви когато определеният размер не съответства на посочения в справката-декларация. Това в случая е сторено от Софийски градски съд. Не може да се приеме развитата в частната жалба теза, че се касае до обжалване на разноските по чл. 248 ГПК. По реда на посочената разпоредба страната, която е недоволна от определените в съдебния акт разноски, може да поиска съдът да измени постановения акт в тази част и това определение на съда подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението. Вещото лице не е страна по делото, а участник, който подпомага дейността на съда и в случая не се касае до разноски, направени от страните, а до възнаграждение за положения от експерта труд. Предвид изложеното Софийски апелативен съд правилно е оставил без разглеждане подадената от Р. П. частна жалба срещу разпореждането от 08.12.2022г. по гр.д. № 7268/2019г. на Софийски градски съд, с което е определен размера на възнаграждението й. Затова обжалваният акт следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, състав на II г. о.