Решение № 4148 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Пловдив, насочена срещу решение № 5074/05.06.2025 г., постановено по адм. дело № 552/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта с която ОД на МВР-Пловдив е осъдена да заплати на Н. М. Б. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се недоказаност на претенцията поради липсата на установена по безспорен и категоричен начин причинно-следствена връзка между твърдените от Б. настъпили неимуществени вреди и Акт за констатиране на дребно хулиганство (АКДХ). Иска се отмяна на решението на Административен съд - Пловдив в обжалваната му осъдителна част и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените срещу ОД на МВР - Пловдив обективно съединени искове да се отхвърлят изцяло. В тази връзка се акцентира на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, с аргумент, че причиняването на вредите е било по изключителна вина на ищеца в първоинстанционното производство. При условие на евентуалност се моли да се намали присъденото в полза на Н. Б. обезщетение, като касаторът обоснова своето искане с разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Излагат се съображения, че Пловдивският административен съд не е извършил правилна преценка на претърпените здравни и психични преживявания на Б. и интензитета на вредите от съставения му и отменен Акт за констатиране на дребно хулиганство. Сочи се, че именно това е повлияло и на неправилно определения размер на пресъденото обезщетение - в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение относно размера на разноските на ответника в касационното производство за адвокатско възнаграждение, като се предлага съдът да съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. Ответникът по касационната жалба - Н. М. Б., действащ чрез пълномощника си адв. Бакърджиева – АК гр. Пловдив, в писмен отговор оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд - Пловдив в атакуваната му осъдителна част. Претендира разноски в касационното производство по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В конкретния случай не се доказвало наличието на причинна връзка между твърдените от Б. неимуществени вреди и образуваното АНД № 6637/2022г. по описа на Районен съд-Пловдив. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по предявени от Н. М. Б., чрез адв. Бакърджиева обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода от 23.11.2022 г. до 25.02.2023 г., ведно с със законната лихва, считано от 25.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Тези вреди са в резултат на образувано административно производство по реда на чл. 2 УБДХ, в което с влязло в сила решение на 25.02.2023 г. по адм. н. д. № 6637/2022 год. на Районен съд - Пловдив, Б. е признат за невиновен и е оправдан по вмененото му с Акт за констатиране на дребно хулиганство от 23.11.2022 г. нарушение на чл. 1, ал. 3 от УБДХ. Това е и причината за предявяване на иска за претърпени неимуществени вреди - незаконосъобразният акт за проява на дребно хулиганство, съставен от служителите на ОД на МВР Пловдив при и по повод изпълнение на административна дейност, по обвинението по който акт, с влязло в сила решение № 336/23.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 6637/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив Б. е оправдан. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел иска за допустим, предявен срещу надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт. Счел е за изпълнено условието по чл. 204, ал. 1 АПК. Посочил е, че вредите се претендират от акт, издаден при упражняване на административна дейност – Акт за констатиране на дребно хулиганство, по който с влязло в сила съдебно решение, Н. Б. е оправдан. В съдебното решение на АС-Пловдив са изложени подробни съображения, с които е мотивиран извода на съдебния състав за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Аргументирал се е, че ищецът е преживял негативни емоции – притеснения, уплаха, неудобства, дискомфорт, чувство на срам от близки, приятели, съседи и най-вече от дъщеря му, стрес, безпокойство, тревожност, напрежение, унижение, чувство на несигурност за бъдещето, потиснатост, психически болки и страдания, здравословни проблеми, страх от неизвестността с оглед евентуалната възможност да бъде осъден. По същество, административният съд е преценил исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по част от въведените обстоятелства от ищеца, за частично основателна и доказана и присъдил 1500 лева, ведно със законната лихва от считано от 25.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Размерът на обезщетението е определил при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В останалата част, до претендирания размер от 2 000 лева, искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. В тази част решението е влязло в законна сила. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, в частта, касаеща размера на присъденото обезщетение, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне на справедливото за тях обезщетение за неимуществени вреди, пряко свързани с Акт за констатиране на дребно хулиганство от 23.11.2022 г., по обвинението по който с влязло в сила решение № 336/23.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 6637/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив Б. е оправдан. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл. 1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Правилен и обоснован е изводът на административния съд, че в случая по делото е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от съставянето на Акт за констатиране на дребно хулиганство от служител на ОД на МВР, по който акт с влязло в сила решение № 336/23.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 6637/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив Б. е оправдан. Това е административна дейност по своя характер и в този смисъл доводите на първоинстанционния съд за квалификацията и реда за разглеждане на исковете се споделят изцяло. Обосновано е прието настъпването на вреди и наличието на причинна връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и оправдаването му по обвинението за дребно хулиганство. Според нормата на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Присъденият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. Тези обстоятелства не са правилно съобразени от първоинстанционния съд. Върху ищеца лежи доказателствената тежест за установяване на размера на претърпените неимуществени вреди над обичайния за подобен род случаи. Б. твърди в исковата молба с която е сезирал Административен съд -Пловдив, че от издаване на АКДХ е преживял негативни емоции – притеснения, уплаха, неудобства, дискомфорт, чувство на срам от близки, приятели, съседи и най-вече от дъщеря му, стрес, безпокойство, тревожност, напрежение, унижение, чувство на несигурност за бъдещето, потиснатост, психически болки и страдания, здравословни проблеми, страх от неизвестността с оглед евентуалната възможност да бъде осъден. Твърди, че повече от шест месеца бил депресиран от случилото се. Тези негови твърдения, предвид събраните по първоинстанционното дело доказателства, касационната инстанция приема, че се свързват основно с преживяваното от Б. по повод конфликта, възникнал между него и Г. М. М. на 29.08.2022г., а не със съставения АКДХ. Показанията на св. Б. Ш. действително говорят за притеснения, стрес и други негативни емоции, възникнали у Б., но свързани най-вече с инцидента през лятото на 2022г. При разпита му пред административния съд по отношение на съставения срещу Н. Б. Акт за констатиране на дребно хулиганство свидетелят казва, че знае че Б. има обвинение за дребно хулиганство и съставен акт и нищо повече, което да обоснове негативните емоции на ищеца в причинно-следствена връзка с акта. Такава връзка прави другият разпитан по първоинстанционното дело свидетел, съпругата на Н. Б.. Но и в нейните показания интензитета на преживяваното от Б. е основно свързан с конфликта, възникнал с Г. М. на 29.08.2022г. и времето след това, като много малка част от негативните емоции касаят издадения Акт за констатиране на дребно хулиганство. Ето защо съдът намира възраженията на касатора за неправилност на решението, с което ОД на МВР-Пловдив е осъдена да заплати на Н. Б. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в периода от 23.11.2022г. до 25.02.2023г., ведно със законната лихва, за частично основателни. Настоящият състав на трето отделение на ВАС приема, че присъдената от първоинстанционният съд сума от 1 500 лева ( а по сега действащия Закон за въвеждане на еврото в Република България – 766.94 евро) - обезщетение за неимуществени вреди, не отговаря на размера на доказаните като претърпени от Б. негативни емоции – притеснения, уплаха, неудобства, стрес, безпокойство, тревожност, унижение, психически болки и страдания, както и здравословни проблеми, в пряка причинно-следствена връзка с АКДХ, по който с влязло в сила решение № 336/23.02.2023 г., постановено по а.н.д. № 6637/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив Б. е оправдан. Присъденото обезщетение е завишено. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент, но и не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. След преценка на доказания от Б. пред първата инстанция интензитет на преживените негативни емоции, в пряка и непосредствена причинна връзка със съставения АКДХ, по който Б. е оправдан, и предвид характера на вредите, както и на продължителността на търпене на същите, Върховен административен съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сума в размер на 500 лева или 255,65 евро, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над тази сума, до уважения от Административен съд - Пловдив размер от 1500 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдебното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разликата над сумата от 500 лева или 255,65 евро до присъденото обезщетение в размер на 1500 лева или 766.94 евро, като исковата претенция - отхвърлена в тази й част по съображенията, изложени по-горе. Съобразявайки горното, касационната инстанция приема, че съдебното решение на Административен съд-Пловдив е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне на справедливото за тях обезщетение за неимуществени вреди. Предвид частичното пререшаване на спора по същество, обжалваното решение следва да се отмени частично и по отношение на присъдените разноски. Дължимите разноски следва да бъдат съобразени с разпоредбите на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ. Крайният резултат от изхода на спора е, че исковата претенция на Б. е уважена на ¼ от претендираната сума. Проверяваното съдебното решение в частта за присъдената държавна такса от 10 лева е правилно. Дължимите в полза на Н. М. Б. съдебни разноски за процесуално представителство пред Административен съд-Пловдив са в размер на 175 лева или 89.48 евро от поисканите 700 лева, поради което присъдените от първоинстанционния съд 525 лева (268.43 евро) следва да бъдат намалени. Решението в тази част на разноските над сумата от 175 лева или 89.48 евро подлежи на отмяна. На ответника в първоинстанционното производство е присъдена сума в размер на 37.50 лева или 19.17 евро, съразмерно на отхвърлената част от иска, която с оглед изхода на спора следва да бъде увеличена. На ОД на МВР - Пловдив освен присъдените от първоинстанционния съд 37.50 лева или 19.17 евро, се дължат от ищеца допълнително разноски за първата инстанция в размер на 38.35 евро. В касационното производство от страна на касатора са претендирани разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение, а от ответника - адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, внесената за касационното производство държавна такса е в тежест на ответника по иска. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 85 евро. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на ОД на МВР-Пловдив - следва да бъдат присъдени разноски в касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 63.75 евро. От ответника по спора - Н. Б., чрез адв. Бакърджиева са поискани разноски в размер на 450 лева или 230.08 евро. Съразмерно с уважената част от иска, в полза на Б. съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 57.52 евро (112.5 лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: