Определение № 50009 от 16.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 3554/7.06.2021 г., подадена от М. П. Т. срещу определение № 490 от 17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 398/2021 г. на Софийския апелативен съд, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, жалба вх. № 263156/23.12.2020 г., подадена от Д. М. Т. и М. П. Т. срещу решение № 260061 от 5.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 505/2020 г. по описа на Окръжен съд - Враца, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Д. М. Т. и М. П. Т. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 1.09.2020 г. по изп. д. № 229/2019 г. по описа на ЧСИ М. Н., peг. № *, с район на действие - Окръжен съд – Враца. Апелативен съд – София е приел е, че съгласно чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК постановеното от окръжния съд решение, с което последният се е произнесъл по същество по жалбата, с която е бил сезиран, не подлежи на обжалване, поради което подадената срещу това решение жалба се явява недопустима. Жалбоподателката твърди, че постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва изпълнителното производство върху недвижим имот на длъжника. По тази си характеристика то наподобява съдебното решение в исковото производство и законосъобразно би било в този смисъл да подлежи на отмяна по реда за отмяна на влезли в сила съдебни решения. От „Уникредит Булбанк“ АД е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, същата е неоснователна. В случая Апелативен съд – София е бил сезиран с частна жалба срещу решение на Окръжен съд по чл. 437, ал. 4 ГПК. Същото, съгласно чл. 437, ал. 4, изр. второ ГПК, не подлежи на обжалване. Подадената срещу такова решение жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Изложените доводи в жалбата до ВКС относно приложимостта на правилата за отмяна на съдебните решения и по отношение на постановлението за възлагане са ирелевантни, тъй като М. П. Т. и Д. М. Т. не са подали молба за отмяна на постановлението за възлагане от 1.09.2020 г. по изп. д. № 229/2019 г. по описа на ЧСИ М. Н., а жалба срещу решението на Окръжен съд – Враца, с което е била оставена без уважение жалбата им срещу постановлението за възлагане. За пълнота, обаче, следва да се отбележи, че съгласно ТР № 6/20.05.2022 г. по тълк. д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти. Горното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,