Определение № 976 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5221/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 2164/19.09.2023 г. по гр.д. № 1266/2023 г., с което Окръжен съд – Пловдив по молба от въззивника/от ответника „Карлсберг България“ АД по чл. 248 ГПК за преразглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е отказал да измени въззивното решение в частта по разноските. Определението се обжалва от „Карлсберг България“ АД с оплакване, че чл. 78, ал. 5 ГПК е приложен неправилно. От ответника по частната жалба А. Н. Т. не е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. С определение по гр.д. № 5222/2023 г. на Върховен касационен съд, Четвърто отделение касационната жалба от „Карлсберг България“ АД не е допусната до разглеждане и въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, е влязло в сила.– арг. от чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК. С обжалваното определение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение по разноските е отхвърлена със следните мотиви: Първо, съобразно изхода на делото - неоснователност на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на въззивника/на ответника следва да се поставят направените от въззиваемия/от ищеца разноски във второинстанционното производство. Второ, те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение – за сумата 4 500.00 лв. Трето възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав приема, че определението е правилно при следното допълнително съображение: Когато страната съществено е надценила труда на своя адвокат, а заплатеното за процесуалното представителство пред съответната инстанция е прекомерно, законът предоставя на насрещната страна, която е отговорна да възстанови сторените по делото разноски, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Възражението се базира на твърдения за липса на причина връзка на сторения разход с действителната правна и фактическа сложност на делото, т.е. на твърдения, че усилията и труда на адвоката са съществено надценени. Възражението е неоснователно, когато страната, отговорна да възстанови сторените по делото разноски, е уговорила същото или близко до стойност възнаграждение за защитата на своя адвокат. За представителството си пред втората инстанция въззивникът/ответникът/сега жалбоподател е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение за сумата 3 360.00 лв. Така е признал, че обичайният и разумен размер е не по-нисък. Разликата в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за представителството пред втората инстанция от въззиваемия/ищец/ответник по жалбата не е съществена, т.е. то не е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК. Неоснователна е молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта по разноските. При тези мотиви, съдът