Определение № 571 от 29.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 408/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от А. за д. в. срещу определението от 18.12.2008 год. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 4417/08 год. с което е оставена без разглеждане като просрочена въззивната частна жалба на АДВ срещу постановеното на 15.09.2008 год. по гр.д. № 22387/2008 год. на Софийски районен съд 38 с-в определение. С него СРС се е произнесъл по молбата на Ж. И. П. за допускане на основание и по реда на чл.398 и сл. ГПК на обезпечение на неговия иск срещу ДФ"Земеделие", чрез спиране на изп. № 35/2008 год. на СИС при РС Д. Взискател по изпълнителното дело е АДВ, а длъжник – Ж. П. За да приеме, че депозираната на 13.10.2008 год. частна въззивна жалба е просрочена, СГС се е позовал на това, че АДВ е била уведомена от съдебния изпълнител на 23.09.2008 год. и към момента на депозиране на частната жалба срокът по чл.275 ал.1 ГПК е изтекъл. А. за д. в. счита, че частната и жалба не е била просрочена, тъй като е получила съобщението на съдебния изпълнител на 06.10.2008 год. Към частната жалба е приложена писмото на СИС Д., съдържащо датата на връчване. В депозиран по реда на чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор Ж. П. изразява становище, че определението на СГС не подлежи на обжалване, като постановено в рамките на двуинстанционно обезпечително производство и евентуално – счита, че същото е законосъобразно. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С. на СРС до ДФ"Земеделие" с приложено определение по чл.389 ГПК е връчено на 10.10.2008 год. СИС Д. е изпратила уведомление до АДВ на 19.09.2008 год. Това уведомление е връчено на 06.10.2008 год. Вярно е, че върху писмото на съдебно-изпълнителската служба има датно клеймо от 23.10.2008 год. Това датно клеймо, обаче, не може да бъде свързано еднозначно с получаването на писмото от АДВ, като в представеното пред настоящата инстанция екземпляр на СИС- Д. е отразено връчването му на 06.10.2008 год. (понеделник). Т.е. депозираната на 13.10.2008 год. (понеделник) частна жалба не е била просрочена. Констатацията на посочените обстоятелства налага касиране на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия. Дали определението на СРС е законосъобразно или не е въпрос по същество. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.