Определение № 335 от 19.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, образувано по подадена от Я. Т. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. Д. от АК-Р., молба за отмяна с вх. № 9039 от 27.02.2019 г. на влязлото в сила решение № 50 от 03.11.2017 г. по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд, с което като е отменено решение № 1394 от 07.11.2016 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 4552/2016 г., са отхвърлени предявените от Я. Т. Н. против „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД [населено място], искове за отмяна на заповеди № 2/18.07.2016 г. и № 215/18.07.2016 г., издадени от управителя на „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовото правоотношение поради наложеното наказание „уволнение“. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, като поддържа, че при разглеждане на делото съдът не е съобразил постановените решения по гр.д. № 4874/2016 г. на Русенския районен съд и по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд, както и че са налице две противоречиви решения – въззивно решение № 50 от 03.11.2017 г. по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд и въззивно решение № 493 от 30.11.2018 г. по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд, тъй като предметите по делата са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на обуславящия иск, поради което моли да се допусне отмяна на влязлото в сила решение № 50 от 03.11.2017 г. по в.гр.д. № 934/2016 г. на Русенския окръжен съд, ведно с произтичащите от това последици. Ответникът по молбата за отмяна „РЛГ-БЪЛГАРИЯ“ООД [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. Ж. от АК-Р., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорва като недопустима, тъй като не е подадена в законоустановения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок по заявеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а по заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК счита, че в случая не е налице друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да му противоречи. Освен това оспорва молбата за отмяна на посочените основания като неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и становището на ответната страна, намира следното: Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК е подадена срещу влязло в сила съдебно решение, от процесуално легитимирано лице и в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК – като ново обстоятелство и писмено доказателство се сочат постановените решения № 864 от 23.05.2018 г. по гр.д. № 4874/2016 г. на Русенския районен съд и въззивно решение № 493 от 30.11.2018 г. по в.гр.д. № 595/2018 г. на Русенския окръжен съд, а молбата за отмяна е подадена на 27.02.2019 г. В случая, датата, от която започва да тече тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, е 30.11.2018 г., този срок изтича на 28.02.2019 г., а молбата за отмяна е подадена на 27.02.2019 г., поради което молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Не се дължи внасяне на държавна такса/чл. 359 КТ/. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът