Определение № 50235 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3148/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу въззивно решение № 67/16.05.2022 г., допълнено с определение № 362/28.06.2022 г., постановени по възз. гр. д. № 68/2022 г. на Апелативен съд- В., с което е потвърдено решение № 260000/14.01.2022 г. по гр. д. № 117/ 2019 г. на Окръжен съд – Търговище. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу С. С. С., С. Д. С., „Бонеси - Експорт Импорт“ ЕООД, „Алтернативна енергия Търговище“ ООД и „Месни продукти Т“ ЕООД искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 3 021 369,26 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. В изложението си жалбоподателят поддържа, че на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по следните (обобщени и уточнени от настоящия състав) въпроси: 1) „представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“; 2) „следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Ответниците по жалбата – С. С. С., С. Д. С., „Бонеси - Експорт Импорт“ ЕООД, „Алтернативна енергия Търговище“ ООД и „Месни продукти Т“ ЕООД, представлявани от адв.Д. Т., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството е образувано по иск на КПКОНПИ срещу С. С., С. С., „Бонеси - Експорт Импорт“ ЕООД, „Алтернативна енергия Търговище“ ООД и „Месни продукти Т“ ЕООД за отнемане от ответниците на имущество на обща стойност 3 021 369,26 лв. Комисията е била сезирана с уведомление от Окръжна прокуратура – Търговище за повдигнато обвинение срещу С. С. за извършени престъпления по чл. 255, ал.3, във вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 93, т. 14 НК и по чл.256, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 14, вр. ал. 2, т. 1 НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1, т.18 от ЗОПДНПИ (отм.), като периодът на проверката е от 21.11.2007 г. до 21.11.2017 г. От заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза за оценка на придобитото недвижимо имущество е установено, че към 21.11.2017 г., стойността на придобитите от ответниците недвижими имоти възлиза на сумата 120 963 лв., като след закупуването им някои от тях са преобразувани, заменяни или обединявани в общи имоти, и в края на проверката са общо пет на брой. Притежаваното към края на проверката имущество от ответниците е по-голямо от притежаваното в началото на поверявания период. Същевременно, съдът е посочил, че преминалите през банковите сметки на ответниците парични средства не са налични, доколкото по делото не е установено нито местонахождението и държането им от ответниците, нито трансформирането им в друго имущество. Паричните средства, които са преминали през банкови сметки и не са налични в края на изследвания период не формират превишение на имуществото, респ. не могат да обосноват несъответствие и равностойността им не подлежи на отнемане. В случая, стойността на придобитото и налично в края на изследвания период имущество е в размер на 120 963 лв., поради което не е налице предвиденото в закона релевантно увеличение от над 150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Формулираните в изложението въпроси са правнорелевантни, но по същите съдът се е произнесъл в съответствие с разрешението, прието с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С постановяването на цитираното тълкувателно решение е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпросите – „представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“; и „подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество“. Даденото разрешение е, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието е също, че не подлежи на отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тези правни разрешения, поради което не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба. Оплакванията в жалбата, касаещи размера на присъдените в тежест на КПКОНПИ разноски за първата и въззивната инстанция, не могат да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 ГПК, тъй като преди това касаторът е следвало да изчерпи предвидения в чл. 248 ГПК ред за изменение на съдебните решения в частта за разноските. При този изход на спора, основателно е искането на адв. Д. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената от него на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗА безплатна правна защита на ответника С. С. пред касационната инстанция. В случая, адв. П. е процесуален представител освен на Сл.С. и на останалите четирима ответници – трите търговски дружества и физическото лице Сн.С.. Осъществените от адвоката процесуални действия касаят общата защита на всички ответници и се свеждат само до изготвянето на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без участие в съдебно заседание. С оглед общото представителство на всички ответници и липсата на разграничение в предмета на защита, както и липсата на данни за договорено и заплатено от останалите ответници адвокатско възнаграждение, съдът намира, че от определения по реда на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ размер на възнаграждението (3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. - редакция до изм. с ДВ бр. 88/2022 г., действала към момента на упълномощаването и представянето на отговора на касационната жалба), на адв. П. се дължи сумата 6 018 лв., представляваща 1/5 от общото възнаграждение (30 087,89 лв.). Този размер съдът определя, отчитайки минималния обем извършени от адв.Д.П. процесуални действия, обстоятелството, че безплатна защита се оказва само на един от ответниците, както и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото в селективната фаза по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение