Определение № 871 от 06.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4418/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против разпореждане от 25.07.2013г. по ч.гр.д.№ 1071/2013г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, с което е върната частната касационна жалба на дружеството срещу постановеното по същото дело Определение № 904 от 22.04.2013г. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане. Твърдението е, че съдът неправилно е върнал частната касационната жалба по съображения за невнасяне на държавната такса, тъй като същата била внесена. От насрещната страна „Ваймер унд Трахте Г.”, [населено място] е постъпил отговор срещу основателността на подадената жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба пред ВКС е постъпила в преклузивния срок, но е неоснователна. Не отговарят на данните по делото твърденията в жалбата, че страната е изпълнила указанията, дадени в редовно връченото й разпореждане за внасяне на държавна такса по подадената частна касационна жалба вх.№ 5387/14.05.2013г. срещу постановеното по ч.гр.д.№ 1071/2013г. на САС определение. След връчването на указанията на 25.05.2013г., от [фирма] не са постъпвали по делото никакви книжа, поради което законосъобразно с обжалваното разпореждане, след като е констатирано бездействието на страната и неизпълнението на указанията, частната касационна жалба е върната. Некоректното твърдение в настоящата жалба за внасяне на таксата не обуславя правен извод, различен от този за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.