Определение № 14028 от 30.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11777/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. А., чрез адв. П. Пейчинов против определение № 9481/04.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1097/2024 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 229 ГПК до приключване на производството по адм. дело № 567/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив с влязъл в сила съдебен акт. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно, по съображения за липса на преюдициалност на спора по адм. дело № 567/2024 г. по отношение предмета на адм. дело № 1097/2024 г. В тази връзка сочи, че предмет на адм. дело № 567/2024 г. е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/4742#1 от 17.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В съдебното производство по адм. дело № 1097/2024 г. на съдебен контрол подлежи произнасянето на публичния изпълнител и съответно на директора на ТД на НАП по възражение за изтекла погасителна давност на публичното вземане, спрямо което е предприето принудително изпълнение. Счита, че двете съдебни производства са различни по своя характер и правни последици и неправилно в обжалваното определение съдът е възприел, че е налице преюдициалност между тях, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждането на разноски. Ответникът – директор на ТД на НАП – гр. Пловдив не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното: Производството по адм. дело № 1097/2024 г. е по реда на чл. 268 ДОПК и е образувано по жалба на Н. Т. А. срещу решение № 109/13.05.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане изх. № С240016-137-0002670/29.03.2024 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано погасяване по давност на публични вземания, установени с АУПДВ № 01-6500/4742#1 от 17.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С обжалваното определение съдът е спрял съдебното производство на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК до приключване на производството по адм. дело № 567/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив с влязъл в сила съдебен акт. В мотивите си съдът е посочил, че предмет на оспорване по адм. дело № 567/2024 г. е законосъобразността на АУПДВ № 01-6500/4742#1 от 17.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, послужило като изпълнителното основание за принудително събиране на публичните вземания, за които е издадено атакуваното по реда на чл. 268 ДОПК решение на директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител (по изп. дело № 200845281/2020 г.) На основание чл. 27, ал. 8 ЗПЗП (нова, ДВ бр. 85/2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) е приел, че за издаването на АУПДВ по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП се прилагат сроковете за давност съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности („Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95“) и е цитирал разпоредбата на чл. 3 от този регламент. От извършената служебна проверка съдът е установил, че с решение № 6773/29.07.2024 г. по адм. дело № 567/2024 г., АУПДВ е отменен, поради изтекла давност съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95, но спорът е висящ пред Върховния административен съд /ВАС/ по адм. дело № 10412/2024 г. по описа на ВАС, насрочено за 03.02.2025 г. Предвид обстоятелството, че в производството по адм. дело № 1097/2024 г. е налице спор за изтекла погасителна и абсолютна давност за същите задължения на лицето (по ДОПК и чл. 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95), в т.ч. и определяне на нейния начален момент, съдът е обосновал извод, че спорът по адм. дело № 567/2024 относно наличието или не на изтекла погасителна давност, е преюдициален спрямо предмета на делото. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения (арг. от тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК). Преценката за обусловеност между делата се извършва въз основа на данните за предмета на делото. В конкретния случай предмет на оспорване по адм. дело № 1097/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив е решение № 109/13.05.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК е оставена без уважение жалбата на Н. Т. А. от гр. Раковски – длъжник по изп. дело № 200845281/2020 г. срещу разпореждане изх. № С240016-137-0002670/29.03.2024 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано погасяване по давност на публични вземания, установени с АУПДВ № 01-6500/4742#1 от 17.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в размер на 487 841.46 лева главница и лихви в общ размер на 721 330.10 лева. Вземанията са присъединени за събиране по изпълнителното дело с разпореждане на публичния изпълнител от 25.09.2023 г. Видно от разпореждането публичният изпълнител е разпоредил по изп. дело № 200845281/2020, да не се прекратява събирането на посочените вземания поради изтекла погасителна давност. Предмет на оспорване по адм. дело № 567/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив е АУПДВ № 01-6500/4742#1 от 17.05.2023 г., поправен с решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 03-РД/2152 от 26.05.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на Н. Т. А. е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 487 841.46 лева главница, представляващо недължимо платена финансова помощ по договор № 200949/28.07.2009 г. по изпълнение на дейност „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения – система за капково напояване“, по мярка Преструктуриране и конверсия на винени лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2008/2009 – 2013-2014 и законна лихва за периода 19.01.2020 г. до 16.02.2012 г. в размер на 104 1842.67 лева. С решение № 6773/29.07.2024 г. по адм. дело № 567/2024 г. първоинстанционният съд е отменил АУПДВ, поради неспазване на давностния срок, предвиден в чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 за издаване на акта. На основание чл. 27, ал. 9 (предишна ал. 8, ДВ бр.85/2024 г. в сила от 08.10.2024 г.) оспорването на АУПДВ не спира неговото изпълнение. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Нормата на чл. 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 урежда следните срокове: В чл. 3, параграф 1 е предвиден давностен срок (4-годишен) за процедурите по установяване на нередности по смисъла на чл. 1 параграф 1 от същия регламент. От практиката на Съда на ЕС следва, че този срок е приложим както за процедурите по установяване на нередности, които водят до налагане на административна санкция по смисъла на чл. 5 от регламента, така и за процедурите по установяване на нередности, които водят до налагане на административни мерки, състоящи се в отнемане на незаконно придобитата облага по смисъла на чл. 4 от същия регламент (в този смисъл решение от 3 септември 2015 година, Sodiaal International, C-383/14, EU:C:2015:541, т.24-27). Изтичането на този срок погасява правото на установяване на нередностите и е пречка за издаването на актове за установяване на нередности по смисъла на чл.1, § 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95. В чл. 3, параграф 2 е установен срок (3 годишен) за изпълнение на решението, налагащо административна санкция. Съгласно решение на Съда на ЕС от 7 април 2022 година по съединени дела С-447/20 и С-448/20, т. 64-83, срокът по чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 се прилага както по отношение на административните санкции по смисъла на чл. 5, параграф 1 от този регламент, така и по отношение на административните мерки по смисъла на чл. 4, параграф 1 от него, които могат да бъдат предприети в защита финансовите интереси на Съюза. От изложеното следва, че сроковете по чл. 3, § 1 и 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 са различни - по продължителност, начален момент и правни последици. Поради това преценката за преюдициалност на изхода от спора по адм. дело № 567/2024 г. по отношение на адм. дело № 1097/2024 г. и наличието на основание по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК за спиране на делото, изисква изясняване на кой от сроковете по чл. 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 се основава възражението за погасителна давност, направено в изпълнителното производство. От съдържанието на заявление вх. № 0240016-000-0129254/12.03.2024 г, се установява, че възражението за изтекла погасителна давност, по отношение на публичните вземания, установени в АУПДВ от 17.05.2023 г., направено от Н. К.А. по изп. дело № 200845281/2020 г. се основава на изтеклия период от време от изтичане на срока за изпълнение на задълженията й по договор № 200949/28.07.2009 г. за предоставяне на финансова помощ до издаването на АУПДВ, макар и като правно основание да е посочена погасителната давност, предвидена в националния закон – чл.171 ДОПК. Изрично в заявлението е посочено, че АУПДВ установява погасено по давност вземане. От обстоятелствата, изложени в заявлението и тези поддържани в писмените бележки пред съда, следва да се приеме, че възражението е за изтекъл давностен срок по чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 за процедурите по установяване на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Този давностен срок касае издаването на АУПДВ и е основание за неговата законосъобразност по чл. 146 АПК, поради което преценката за спазването му се извършва в производството по оспорване на акта, не и в изпълнителното производство по събиране на вземанията. Спазването на давностния срок по чл. 3, параграф 1 от регламента е предмет на съдебния спор по оспорване на АУПДВ от 17.05.2023 г., който е висящ пред касационната инстанция. Поради това и предвид, че възражението в изпълнителното производство се основава на същия давностен срок, то правилно съдът е приел, че е налице преюдициална връзка между делата по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. В този смисъл е и решение на Съда на ЕС от 7 април 2022 година по съединени дела С-447/20 и С-448/20, постановено по аналогични спорове, при които възражение за изтекла погасителна давност за процедурите за установяване на нередности по чл. 3 от Регламент е направено в данъчно изпълнително производство (т.22, т.23, т.32, т.44-63). В т.1 от решението Съдът е приел, че чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 следва да се тълкува в смисъл, че стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност, допуска национална правна уредба, която предвижда, че за да оспори решение за събиране на неправомерно платени суми, прието след изтичането на посочения в тази разпоредба давностен срок за процедурите за установяване на нередности, адресатът му трябва да заяви нередовността на това решение в определен преклузивен срок пред компетентния административен съд и повече не може да се противопоставя на изпълнението на това решение, като се позовава на същата нередовност в контекста на образуваното срещу него съдебно производство по принудително събиране на това вземане. В разглеждания случай актът за установяване на публично държавно вземане за частично възстановяване на получената финансова помощ е оспорен от Н. А. по реда, предвиден в националния закон - чл. 145 и сл. АПК с възражение за издаването му след изтичане на давностните срокове по чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 и същото възражение е предявено и в изпълнителното производство по предварителното изпълнение на този акт. В изпълнителното производство по ДОПК не е предвидена възможност за проверка на давностните срокове за издаване на акта, послужил като изпълнително основание. Поради това правилно съдът е приел, че следва да спре производството по оспорване действията на публичния изпълнител по възражението за давност до влизане в сила на съдебно решение по въпроса относно спазването на давностните срокове за процедурите по установяване на публичните вземания, предмет на принудително събиране. Доводите в частната жалба за липса на пряка зависимост между делата, са в противоречие с характера и последиците на давностния срок, на който се основава възражението за изтекла погасителна давност, направено в изпълнителното производство. Определението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,