Определение № 273 от 20.06.2025 г. на ВКС по н. д. № 560/2025 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на Г. Г. В. – родител и законен представител на Д. Г. В., срещу разпореждане от 20.05.2025 г., постановено по в.н.ч.х.д. №143/2025 г. по описа на ОС-Шумен, с което като неподлежаща на разглеждане по касационен ред е върната касационната жалба на горепосоченото лице срещу решение от 29.04.2025 г. по същото дело. В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като въззивният съдия не е отчел, че второинстанционното решение попада в предметния обхват на чл. 346, т. 4 НПК и подлежи на обжалване пред ВКС. Второто основание за връщане – подаване на касационната жалба не от непълнолетния пострадал, а от неговия законен представител, се смята, че представлява нередовност, която би могла да бъде отстранена в предоставен от окръжния съдия подходящ срок. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество жалбата е неоснователна. Релевантни за произнасяне по делото са следните обстоятелства: С присъда от 04.12.2024 г. по н.ч.х.д. № 217/20204 г. на РС – Велики Преслав подсъдимият Ц. Ст. Ц. е признат за невиновен и оправдан за това, че на 31.10.2023 г., в гр. Търговище е причинил на малолетния Д. Г. В. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 130, ал. 2 НК. С присъдата е отхвърлен приетият за съвместно разглеждане граждански иск и е извършено произнасяне по съдебните разноски. По жалба на частното обвинение в ОС-Шумен е образувано в.н.ч.х.д.№143/2025г. По това дело с решение от 29.04.2025 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Г. Г. В. – родител и законен представител на пострадалия Д. Г. В.. С атакуваното разпореждане съдия от въззивния съд е върнал тази касационна жалба. Разпореждането за връщане е предмет на контрол в настоящото производство. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 351, ал. 5, т. 1-3 от НПК съдия от въззивния съд, чрез когото касационната жалба е подадена, има възможността да я върне, ако тя не отговаря на изискванията за съдържание и форма; ако не е подадена в установения в НПК срок или ако изхожда от нелегитимиран субект, а също така и ако е подадена срещу акт, който не подлежи на разглеждане по касационен ред. Коментираната процесуална дейност подготвя за разглеждане същинското дело пред касационната инстанция и в процесния казус е извършена в съответствие със закона. Съдията от въззивния съд вярно е преценил, че касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на проверка по касационен ред. Подлежащите на проверка пред ВКС актове са изчерпателно изброени в чл. 346 от НПК и решенията на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция, с които се потвърждава присъда на районен съд, а в случая и такава по дело от частен характер, не са сред тях. Не са касае за подлежащо на касационно обжалване произнасяне по чл. 346, т. 4 НПК, както се твърди в жалбата, защото въззивният съд не е постановил акт, с който се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, а е издал въззивно решение по чл. 338 НПК, с което е потвърдил първоинстанционната присъда по дело от частен характер. Поради това съдията - докладчик с основание е приел, че са налице предпоставките на чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК за връщане на жалбата на нейния подател. С оглед на това безпредметно е било, както иска жалбоподателят, касационната жалба да бъде оставяна без движение и да бъде предоставяна възможност на вече навършилия 14 години пострадал да я приподпише. Така мотивиран и на основание 351, ал. 6 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение