Определение № 628 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 199/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд – [населено място] чрез процесуалния представител юрисконсулт М. срещу решение № 2539 от 19. 11. 2019 г. по в. гр. д. № 2296/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 5. 03. 2019 г. по гр. д. № 3949/2017 г. на Софийски градски съд, I-8 състав Гаранционен фонд е осъден да заплати на основание чл. 577, ал. 1, т. 1 КЗ на Е. Р. Р. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12. 01. 2016 г., ведно със законната лихва от 18. 04. 2017 г. до окончателното изплащане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва крайния извод на въззивния съд за осъществяване на основанието по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като по делото не е установено телесните увреждания на ищцата да са причинени от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Изразява становище, че заключението на съдебномедицинската експертиза внася съмнения в твърдяната фактическа обстановка и не установява по категоричен начин, че травматичната увреда е настъпила именно от ПТП, а не от стъпване накриво или подхлъзване. Излага доводи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. не съответства на принципа за справедливост, като съдът само бланкетно е изброил критериите за определяне на обезщетението. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, която се аргументира с твърдения, че изводите на съда за причинени на ищцата увреждания при пътен инцидент с неизвестно МПС са в пълно противоречие със събраните доказателства, в частност със заключенията на автотехническата и съдебномедицинската експертиза, съответно в случая не е налице основанието по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Повтарят се и оплакванията, изложени в касационната жалба, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Ответницата по касационната жалба Е. Р. не е депозирала отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С оглед данните за редовно връчване на препис от касационната жалба на Р. чрез надлежния й представител към този момент адвокат Б. /за оттеглянето на пълномощното на посочения адвокат от Р. съдът е уведомен на 5. 08. 2020 г./ на 18. 12. 2019 г. срокът по посочената разпоредба е изтекъл на 20. 01. 2020 г. Постъпилият на 30. 09. 2020 г. отговор на касационната жалба на Р. чрез пълномощника й адвокат С., преупълномощен от упълномощеното от ответницата по касация Адвокатско дружество „Г. и партньори“, не следва да бъде съобразяван от настоящия състав поради депозирането му извън срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по съществото на правния спор, след като е извършил подробно обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, показания на свидетелките М. и М., съответно майка на ищцата и съпруга на брата на ищцата, придружавала я към момента на настъпване на твърдяното ПТП, и заключения на автотехническа и съдебномедицинска експертиза и преценка на фактите по делото с оглед въззивните доводи на ищцата и отговора на въззиваемия – Гаранционен фонд. По основния спорен по делото въпрос, въз основа на съвкупния анализ на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че ищцата действително е пострадала при ПТП, пряка причина за което е движение на автомобил по начин, застрашаващ живота и здравето на пешеходците – нарушение на чл. 116 ЗДвП. Изтъкнал е, че според заключението на съдебномедицинската експертиза, предвид естеството на травмите на пострадалата, в случая не може да се приеме, че се касае до битов инцидент или стъпване накриво, тъй като увреждането на глезенната става е с разкъсване на ставни връзки и капсула /тези връзки, според вещото лице, се късат, когато стъпването не е спонтанно, като при стъпване накриво обикновено се получават само навяхване и подуване без разкъсване на връзки/. Подчертано е експертното мнение за бутане на ищцата от превозно средство, което е провокирало неподготвено стъпване с цялата тежест върху крака, а оттам и за тежко изкълчване на глезена, като най-вероятен механизъм на травмата. С оглед изложеното е направен извод за виновно и противоправно поведение на неустановен водач, в резултат на което на ищцата е причинена телесна повреда, поради което е формирано заключение за осъществяване на основанието по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно решението на въззивния съд справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди на ищцата възлиза на 20 000 лв., като съдът е отчел характера на причиненото й травматично увреждане, проведеното оперативно лечение на ищцата, възстановителния период, негативните последиците за психиката й, възстановяването на увредената става към момента на изготвяне на медицинската експертиза, младата възраст на пострадалата и застрахователните лимити и икономическата конюнктура към момента на настъпване на ПТП. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци, които могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Не се установява въззивното решение да е основано на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Тезата за очевидна неправилност на касатора се аргументира с възпроизвеждане на оплакванията за необоснованост и неправилно приложение на нормите на чл. 557, ал. 1 КЗ и чл. 52 ЗЗД, изложени в касационната жалба, като основният довод на жалбоподателя е за противоречие между установените факти и обстоятелства досежно причиняването на уврежданията на ищцата при ПТП, в което е участвало неидентифицирано МПС, и доказателствата по делото. Установяването на такова противоречие предполага проверка на доказателствата по делото, която е относима към преценката за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и може да бъде извършена само след допускане на касационното обжалване. По изложените съображения за липсата на предпоставката за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение