Определение № 9653 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. С. Б., чрез процесуален представител, против определение №31085 от 05.08.2026г., по адм. д. №9573/2026г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Частният жалбоподател смята обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съображения излага в частната жалба. Моли за отмяна на определението и възстановяване Б. на заеманата от него длъжност преди уволнението. Не претендира разноски. Ответникът – министъра на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АССГ, в производство по реда на чл.166 АПК, вр. чл.211, предл. второ ЗМВР e отхвърлил като неоснователно искането на Ю. Б. за спиране изпълнението на Заповед №8121К-9286 от 23.06.2026г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл.204, т.1 ЗМВР, вр. чл.197, ал.1, т.6 и ал.3, т.2 ЗМВР, вр. чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР и чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР, на Б. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. За да постанови този резултат АССГ е приел, че предвид приложимата според съда разпоредба на чл.166, ал.2 АПК, в жалбата не са изложени никакви съображения, че изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда, при наличие на нови обстоятелства. Съдът е счел, че каквато и вреда да е била изтъкната, то тя не е непоправима или значителна, предвид възможността при незаконно уволнение лицето да има право на обезщетение и възстановяване, както и посоченото време да се зачита за трудов стаж. АССГ е достигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл.166, ал.2 АПК за спиране на изпълнението на административния акт. Определението е правилно като краен резултат. В конкретния казус с жалбата пред първостепенния съд е направено особено искане да бъде спряно изпълнението на оспорената Заповед №8121К-9286 от 23.06.2026г. на министъра на вътрешните работи. Във вр. с това искане по делото не са представени доказателства от оспорващия, комуто е възложена доказателствената тежест, обосноваващи защитим личен интерес, при наличие на нови обстоятелства, противопоставим по см. на чл.166, ал.2 вр. ал.4 АПК на въведената презумпция за надделяващ обществен интерес при допуснатото по силата на чл.211 ЗМВР предварително изпълнение на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Предвид горното извода на АССГ за липса на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение по силата на отделен закон на оспорената пред този съд Заповед №8121К-9286 от 23.06.2026г. на министъра на вътрешните работи е верен. Не се кредитират доводите в частната жалба, защото всички те са относими към съществото на спора, предмет на първоинстанционното съдебно производство. При установената липса на основания за отмяна на обжалваното определение същото трябва да се остави в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение