Определение № 631 от 29.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2891/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 77832/11.12.2020 г. по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/, подадена от С. И. С. срещу разпореждане от 06.11.2020 г. по въззивно гр. дело № 1371/2018 г. на САС. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 73555/10.09.2020 г. срещу определение № 11855 от 19.08.2020 г. по въззивно гр. дело № 1371/2018 г. на САС, с което е отказана правна помощ на С. И. С.. Съгласно мотивите на съда, жалбоподателят не е изпълнил указанията, дадени с разпореждане от 16.09.2020 г. и редовно съобщени на 29.09.2020 г. на посочения от него адрес, поради което жалбата му подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК. При проверка на законосъобразността на така постановеното разпореждане на съда, съобразно задължителните указания на ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че изводите на апелативния съд са правилни и обосновани. В частната жалба с вх. № 73555/10.09.2020 г. жалбоподателят сам е посочил като адрес за призоваване този в [населено място], [улица], ет. 3. Видно от отрязъка от съобщението /л. 69/, с което са му връчени указанията за отстраняване на нередовности, а именно – подписване на подадената от него частна жалба, съобщението е връчено на този адрес, на 29.09.2020 г., чрез С. Г. С. в качеството на негова съпруга. Действително с молба с вх. № 2519/13.02.2020 г. С. С. е оттеглил пълномощията на адв. С. Г. С., която е и негова съпруга. Последното обаче, само по себе си, не изключва съобщения и призовки по делото да бъдат получавани чрез нея на посочения от жалбоподателя адрес. В частната жалба, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция страната не оспорва редовността на връчване на съобщението, с което са й връчени указанията за отстраняване на нередовността, а именно подписване на подадената от същата страна частна жалба. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи още и следното. Съгласно чл. 38 ГПК /приложима редакция ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./ съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. По аргумент от чл. 46, ал. 1 – 3 ГПК, съобщението се счита за надлежно връчено на всяко пълнолетно лице, съгласно да го приеме, което е от домашните на адресата или живее на адреса. Съдът е длъжен да изключи от кръга на другите лица само тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Такова писмено изявление до съда /л. 56/ е отправено от адресата едва на 22.02.2021 г. Съобщението за отстраняване на нередовности в частната му жалба е получено от съпругата му много преди това – на 29.09.2020 г., а оттеглянето на пълномощията в нейна полза не е равнозначно на изявлението по чл. 46, ал. 1 - 3 ГПК. В този смисъл не е налице опорочаване на процедурата по връчване на съобщения. Твърдението, че частната жалба е подписана не се подкрепя от данните по делото, видно от които частната жалба не е подписана. Преди постановяване на всеки съдебен акт, съдът е длъжен да прецени процесуалната допустимост на искането и редовността на подадената жалба, с която е сезиран. Когато констатира, че същата е нередовна, съдът е длъжен да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности, като в случай че указанията не бъдат изпълнени, съдът връща жалбата /чл. 262, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2 ГПК/. След като указанията на съда до страната са ясни, точни и изчерпателни, съдържат точно определен срок за изпълнение и посочване на негативните последици от неизпълнението им, връчени са редовно и не са изпълнени точно в законоустановения срок, връщането на частната жалба се явява законосъобразно, както е в настоящия случай и следва да бъде потвърдено. Искането за иницииране на тълкувателно решение, за сезиране на общо събрание на ВКС, се отнася до въпроси, които не са предмет на настоящето производство, а и не са налице предпоставки по чл. 292 ГПК – противоречиво разрешавани въпроси от ВКС по предмета на настоящия процесуалноправен спор. Затова същото искане следва да се остави без уважение. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,