Определение № 1805 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4278/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 3847 от 25.02.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и ищец по делото „МЕК БАЛКАН“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. М., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 779 от 19.02.2026 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ответник по делото С. Б. С., чрез адв. Д., с който се поддържа становище за нейната неоснователност. В условията на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 779 от 19.02.2026 г. по гр. д. № 4278/2025 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 866 от 22.06.2025 г. по гр. д. № 369/2025 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на първоинстанционното решение, ответникът С. Б. С. – нотариус с рег. № 577 на НК и район на действие Районен съд – Лом, е осъден да заплати на основание чл. 73 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), вр. чл. 45 ЗЗД, на „МЕК БАЛКАН“ ЕООД сумата от 50 041 лв., представляваща претърпяна имуществена вреда като платена цена по продажбена сделка, обявена за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, обусловена от обявяване нищожността на упълномощителна сделка на страната на продавача. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация „МЕК БАЛКАН“ ЕООД, направено с отговора на касационна жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационна жалба с вх. № 28170 от 23.10.2025 г. по регистъра на Апелативен съд – София, подаден от „МЕК БАЛКАН“ ЕООД, чрез адв. М.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски. Към отговора на касационната жалба, приложен по настоящото производство (на л. 34), са приложени списък на разноските по чл. 80 ГПК, разписка за получена сума, договор за правна помощ и съдействие, както и адвокатско пълномощно. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че негов предмет е оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в представителство пред ВКС, както и изготвянето на отговор на касационна жалба, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 4 600 лв., което е платимо по банков път или в брой до 22.10.2025 г. Видно от представената към отговора разписка за получена сума, договореното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло и в брой на упълномощения адвокат на 22.10.2025 г. Към отговора е приложено и адвокатско пълномощно, по силата на което адв. М. черпи представителни права за ответника по жалба „МЕК БАЛКАН“ ЕООД в производството пред ВКС. При тези данни настоящият състав намира, че липсата на произнасяне по надлежно направеното от ответника по жалба искане за присъждане на разноски, представлява основание за допълване на определението по чл. 288 ГПК в тази му част. Предвид изхода на спора, своевременно въведеното искане, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК, молбата на ответника по жалба по чл. 248 ГПК е основателна. Основателно обаче е и възражението на насрещната по молбата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, характера на производството и обема на извършената от адвоката работа. С оглед материалния интерес по делото в размер на 50 041 лв. или 25 585,56 евро, минималното адвокатско възнаграждение възлиза общо на 4 653. 28 лв. или 2 379. 18 евро, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая обаче, предметът на адвокатската защита на ответника по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г., за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7. С оглед горното разрешение, в полза на „МЕК БАЛКАН“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 1 784. 39 евро (изчислени съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, с равностойност на 3 489. 96 лв.) или 3/4 от изчисленото по-горе минимално адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,