Решение № 12438 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2009 г.

Решение № 12438 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1082/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК , във връзка с чл. 19а, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Стоянка Данчева Кехайова против Заповед № РД 46-1470 от 24.11.2008 година на министъра на земеделието и храните в частта й, в която е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ за изселник Ана Иванова Дакова. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Ответната страна чрез представителя си дава становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е по реда на чл. 19а ППЗСПЗЗ. Инициирано е със заявление от Стоянка Данчова Кехайлова за определяне на обезщетение със земя или поименни компенсационни бонове на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследниците на Ана Иванова Дакова. Представила е акт за смърт № 73 от 1939 година, издаден от кмета на Девинска община и удостоверение за наследници. По административната преписка са приложени и документи, съхранявани в Централния държавен архив, фонд № 719к, опис 12. Такива са свидетелство за етническо малцинство на изселен или бежанец; молба за ликвидиране и декларация за изселване. Комисията по чл. 19а, ал. 3 ППЗСПЗЗ е разгледала документите по преписката и е констатирала три съществени недостатъка в тях: молбата за ликвидиране не е подписана от изселилата се българка, не е подписана и от кмета, нито е поставен печат. Декларацията за изселване не е в цялост, доколкото липсва последната страница с подписа на декларатора. На трето място наследодателката е вписана в различни документи с различна година на раждане - в Декларацията за изселване за такава е посочена 1966 година, а в удостоверението за наследници е 1874 година. Поради това комисията е предложила с решение от 1.07.2008 година на министъра да откаже обезщетение по преписката. Решението е възприето от него и обективирано в обжалваната заповед. Така постановеният административен акт е законосъобразен. Правото на изселилите се лица или техните наследници на обезщетение е уредено на законово ниво в разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Редът за подаване на заявлението и необходимите документи, въз основа на които да извърши преценката компетентният административен орган е регламентиран в разпоредбата на чл. 19а ППЗСПЗЗ. А материално-правните предпоставки, необходими за признаване правото на обезщетение са посочени в нормата на § 66 ПЗР на ПМС 456/1997 година. За да може компетентният административен орган да извърши надлежна проверка за основателност на искането законодателят е задължил заявителите да представят минимален комплект от документи. Те са посочени в чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ: свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидирани и други архивни документи, установяващи правата на собственика. От анализа на нормата се установява, че изискването за представяне на минимално описаните три документа от изселническото досие е задължително. В тази насока се наблюдава разлика с необходимите документи за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 1 от закона. Това не е случайно. Всеки един от документите има своето самостоятелно значение в изселническата процедура, регламентирана в Правилник по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етническо малцинства, изработен от Смесената комисия въз основа на гръцко-българската конвенция относно взаимното изселване, подписана на 27.11.1919 година в Нйой на Сена. Процедурата досежно българските емигранти е изключително детайлно уредена в част II, отдел IV от него. Разпоредбата на чл. 32 задължава всяко лице, принадлежащо на едно от етническите малцинства, желаещо да се изсели в сродната нему страна да подаде декларация за изселване, придружена със свидетелство за етническо малцинство. Напечатаните формуляри са предоставени на разположение на кандидат емигрантите в канцелариите на Смесената комисия и подкомисиите. Редът за попълването й е уреден в чл. 33 от правилника. Акцентирано е на изискването декларацията задължително да е подписана и датирана. Неграмотността на емигрантите не е пречка за изготвянето, доколкото е предвиден изричен ред за написването и подписването й - двама свидетели, знаещи да четат и пишат, които полагат своя подпис и означават адреса си. На необходимостта от надлежно подписване е наблегнато и в следващата алинея на чл. 33 от правилника, свързван с мястото и начина на подаването. Приложената от жалбоподателката декларация за изселване съдържа само първа и втора страница. Останалите липсват, поради което не може да се приеме, че е представен такъв документ. Следващият документ, съществена част от изселническото досие е молбата за ликвидиране, уредена в чл. 37 от правилника. Тя е задължителна за всеки кандидат-емигрант, който желае да ликвидира чрез Смесената комисия един или няколко от недвижимите си имоти. Изготвя се по образец № 3 към правилника. За подписването, заверката и местоподаването й е извършено нормативно препращане към правилата за изготвяне на декларацията за изселване. Представената молба за ликвидиране е само попълнена, без да е подписана от подателката. Липсва подпис и заверка и от кмета, както и печат. Това е равнозначно на липса на надлежно изготвена молба за ликвидиране, като основен документ, полагащ началото на цялото ликвидационно производство. По този начин се установява, че два от задължително изискуемите по чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ документи за предявяване на искането за обезщетение са напълно нередовни. При това нередовността им е от степен, равнозначна на липса на такива документи, след като липсва подпис на подателката им. Неизпълнението на задължението по цитираната правна норма е основание за отказ да се определи обезщетение. Заповедта в обжалваната й част е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Без значение за изхода на възникналия спор е становището на административния орган за липса на идентичност между изселилата се българка и праводателката на жалбоподателката, с оглед разликата в годината на раждане. В декларацията за изселване за такава е вписана 1866 година, но както вече се посочи липсва последвана страница с подписа на деклараторката, така че документът е без правна стойност. В акта за смърт е посочена, като година на раждане - 1874 година и тя е отразена в удостоверението за смъртта и наследниците. Тя обаче е вписана по данни на заявителя на смъртта - син на починалото лице и е възможно да е налице грешка. В приложения в настоящото производство списък на домакинството на Ана Иванова Дакова е посочена година на раждане - 1869 година. Констатираните разминавания обаче не рефлектират пряко върху изхода на спора, тъй като не са налице основните документи, необходими за разглеждане и уважаване на искането. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение