Определение № 203 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 153/2012 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Н. С. Д. обжалва определение № 3256 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1877/12 г. на Софийски градски съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата Столична община не взема становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С обжалваното определение СГС е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на Н. Д. срещу определение от 26.01.2012 г. по гр. д. № 19904/07 г. на СРС, с което е отказано да бъде приет за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск. Изложил е съображения, че отказът на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда хода на делото. Обжалваното определение е законосъобразно. Видно е от данните по делото, че Столична община е предявила срещу Н. Д. иск за собственост на недвижим имот. С молба от 10.11.2011 г. Н. Д. е предявила срещу Столична община инцидентен установителен иск, с който иска да бъде установено, че към 21.09.2006 г. Столична община не е била собственик на 1/1000 ид. ч. от процесния имот. С определение от 26.01.2012 г. СРС е отказал да приеме иска за съвместно разглеждане поради липса на правен интерес. Съгласно чл. 274 ал. 1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Определението, с което първоинстанционния съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения от касатора инцидентен установителен иск не прегражда развитието на производството по делото, тъй като искът може да бъде разгледан в самостоятелно производство. То не е и от категорията определения, за които законът изрично предвижда обжалване. След като не е налице нито една от двете предпоставки за обжалване на това определение, законосъобразно въззивният съд е приел че частната въззивна жалба срещу първоинстанционното определение е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В този смисъл е и практиката на ВКС изразена в определения № 32 от 26.01.2009 г. по ч. гр. д. № 1773/2008 г. на ВКС І ГО, № 77 от 22.02.2010 г. по ч. гр. д. № 78/10 г. на ВКС III ГО, № 271 от 14.03.2011 г. по ч. т. д. № 179/11 г. на ВКС II ТО, № 361 от 27.06.2011 г. по ч. гр. д. № 42/11 г. на ВКС III ГО, № 638 от 29.09.2011 г. по ч. т. д. № 564/11 г. на ВКС I ТО и др. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът