Определение № 387 от 20.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 731/2023 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от Боян М. Б., Д. М. Б. и Ю. С. П. с искане за допълване на постановеното по делото определение № 428 от 15.06.2023 г., с което е потвърдено определение № 692 от 13.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 3644/2022 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 -ти състав, в обжалваната му от настоящите молители част, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната им жалба срещу разпореждане № 261216 от 09.10.2020 г. по т. д. № 648/2009 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 -ри състав, и производството по частното дело в тази част е прекратено. Поддържат, че съставът на ВКС не се е произнесъл по всички наведени от тях в частната им жалба искания, аргументи и основания, поради което считат за приложимо производството по чл. 250 ГПК. В условията на евентуалност молят съдът да отмени/измени определението си по реда на чл. 253 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителите, приема следното: Молбата е подадена от надлежно легитимирани страни в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право, в случай че то е делимо, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет. За допълване на решението е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт. Последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение, не съставляват част от него и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната евентуално би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива му, в който смисъл е и трайно установената съдебна практика – решение № 95 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 60 от 09.03.2018 г. по гр. д. № 113/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 137 от 29.05.2013 г. по гр. д. № 197/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 263 от 12.07.2012 г. по гр. д. № 359/2011 г. на ВКС, I г. о. и други. Следователно, на допълване подлежи диспозитивът на съдебният акт, но не и мотивите му. В случая с определение № 428 от 15.06.2023 г., постановено по настоящото дело, съставът на ВКС е извършил проверка за правилност на обжалваното с частната жалба преграждащо развитието на производството въззивно определение, включваща само процесуални въпроси, като няма искане, с което съдът да е бил сезиран, и да не се е произнесъл, предвид на което и молбата по чл. 250 ГПК, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Неоснователно е и заявеното в условията на евентуалност искане по чл. 253 ГПК. Съобразно изричното правило на тази разпоредба само определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат отменяни или изменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Определение № 428 от 15.06.2023 г. по ч. т. д. № 731/2023 г. на ВКС, I т. о., като постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК срещу преграждащ развитието на производството акт на въззивен съд не подлежи на обжалване и слага край на производството по частната жалба, т. е. инстанционният контрол е изчерпан. Следователно, съдът, постановил определението за потвърждаване на обжалваното въззивно определение, не може сам да отмени/измени собствения си акт. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение