Определение № 2309 от 07.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2024 г.

Образувано е по молба от адв. Ц. Иванова в качеството на особен представител на М. П. П. за изменение на решение № 12564 / 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6832 / 2024 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение в частта за разноските. Молителят не е доволен, че касационният жалбоподател е осъден да заплати направените разноски за дължимо адвокатско възнаграждение. Счита, че те следва да бъдат преведени от бюджета на съда. Молбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна. С решение № 12564 / 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 6832 / 2024 г., Върховен административен съд е осъдил Г. П. П. да заплати на адвокат Ц. Иванова сумата от 1000,00 лева разноски за касационната инстанция. С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвиден самостоятелен ред за отстраняване на порочността на съдебно решение в частта му за разноските чрез неговото изменение или допълване. Страната, която счита съдебното решение за неправилно в частта за разноски следва да направи искане до постановилия съдебния акт съд за изменение или допълване на решението. Предметът на производството по чл. 248 от ГПК представляват сторените разноски от страните до приключването на делото пред съответната инстанция. Предвидени са две хипотези за отстраняване порочността на съдебно решение в частта му за разноските. В случаите когато съдът не се произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски се извършва допълване на решението в частта за разноските. Представянето на списък за разноските не представлява предпоставка за допълване на решение в частта за разноските. Списъкът на разноските по чл. 80 от ГПК представлява положителна процесуална предпоставка за изменението на решението в частта за разноските, което е втората хипотеза, предмет на разглеждане по реда на чл. 248 от ГПК. От своя страна изменение на решението представлява привеждане в съответствие с твърдението на страната за извършването на вече присъдени разноски, като молител е страната, в полза на която са присъдени разноски в неправилно определен размер. Представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява от адвокат въз основа на съдебен акт, с който е определен за процесуален представител на ответника. Адвокатският хонорар се определя по размер от съда с всеки акт по чл. 81 ГПК и се изплаща своевременно. Именно поради това касационният жалбоподател е задължен да внесе предварително определена от съда сума, която да послужи за изплащане на по-късно определения окончателен размер на възнаграждението. Внасянето на сумата от страната е условие за назначаване на особен представител и поради това е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото. С определение от 13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 983 / 2024 г., Административен съд – София град е определил депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 1000,00 лева. Видно от мотивната част на постановеното по делото решение съдът е разгледал исканията за разноски на страните, като е приел, че в съдебното производство следва да бъдат присъдени разноски в полза на особения представител на детето М. П. П.. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. В частта за разноските на съдебния акт акцесорната претенция за присъждането им в полза на адв. Ц. Иванова е реализирана с поставянето им в тежест на касатора, макар и в по-късен етап и съответства на действащия процесуален ред за удовлетворяване на това притезание. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,