Определение № 10626 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9051/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Е. Х., чрез адв. Живков като процесуален представител, срещу определение № 7071 от 24.06.2026 г., постановено по адм. дело № 10783/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Частният жалбоподател излага доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда за наличието на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора поради вече осъществен съдебен контрол по отношение на Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 6 от 20.01.2023 г.). Счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 187, ал 2 АПК, тъй като не е налице идентичност с предмета на предходното оспорване на подзаконовия нормативен акт. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – министърът на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Б. Е. Х., с която се оспорва като незаконосъобразна и нищожна разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредбата). С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима поради наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 187, ал. 2 АПК. Излага съображения, че вече има проведено оспорване на цялата Наредба, което е отхвърлено с решение № 2085/04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10903/2024 г., оставено в сила с решение № 12504/04.12.2025 г. по адм. дело № 7245/2025 г. на петчленен състав на ВАС. Обосновава извод за въведен с чл. 187, ал. 2 АПК принцип за еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт. Посочва, че по силата на чл. 193, ал. 2 АПК съдебното решение има действие по отношение на всички, независимо от това дали с него оспорването е отхвърлено или обжалваният акт е отменен или обявен за нищожен. По тези съображения достига до заключение, че приключването на производството по оспорване на Наредбата в нейната цялост с влязло в сила съдебно решение представлява процесуална пречка за повторно оспорване на отделна разпоредба от подзаконовия нормативен акт. Определението е правилно. В случая се оспорва чл. 7, ал. 3, т. 2 от посочената Наредба, която е подзаконов нормативен административен акт, приет на основание чл. 164, ал. 6 и чл. 165, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Съгласно чл. 185, ал. 2 АПК такъв акт може да се оспори изцяло или в отделни негови разпоредби. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК предвижда, че това може да се прави без ограничение във времето, като според ал. 2 последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. По този начин законодателят изрично установява правилото за еднократност на оспорването. Видно от решение № 2085/04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10903/2024 г. на тричленен състав на ВАС, оставено в сила с решение № 12504/04.12.2025 г. по адм. дело № 7245/2025 г. на петчленен състав, Наредбата вече е оспорена в нейната цялост, като жалбата е отхвърлена. При тези данни законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че с оглед нормата на чл. 187, ал. 2 АПК подаденото от Х. оспорване срещу отделна разпоредба на същата е недопустимо. Правилно съдът тълкува цитирания законов текст, като приема, че под "същото основание" се има предвид същия предмет на оспорване. Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК, при оспорване на подзаконов нормативен акт всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. При извършената служебна проверка се установява, че образуването на съдебно производство по предходната жалба срещу Наредбата е съобщено в съответствие с чл. 188 във вр. с чл. 181, ал. 1 и ал. 2 АПК чрез обявление в "Държавен вестник", бр. 1 от 03.01.2025 г., както и на интернет страницата на ВАС, като изрично е посочено, че се оспорва в нейната цялост. Това означава, че в обхвата на делото попада и оспорената от Х. разпоредба на чл. 7, ал. 3, т. 2. Съобщаването има за цел подадената жалба да бъде доведена до знанието на адресатите на подзаконовия нормативен акт и да гарантира възможността им да упражнят своевременно правото си да се присъединят към оспорването. Недопустимо е пропускът на жалбоподателя да стори това да бъде поправен чрез образуването на ново съдебно производство с предмет отделна разпоредба от същата наредба, спрямо която е осъществен цялостен съдебен контрол по предходното оспорване. Неучастието му във вече проведеното производство не може да обуслови правен интерес за него от повторното оспорване на конкретна норма. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и ал. 2 АПК предвижда, че с решението по делото съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването. Това решение има действие по отношение на всички независимо дали са участвали като страни по спора. Следователно, влязлото в сила решение по адм. дело 10903/2024 г. на ВАС има сила и по отношение на частния жалбоподател, независимо че той не е страна в това производство и неговите аргументи изрично не са разгледани. Неоснователно е възражението в частната жалба за липсата на идентичност в предмета на двете производства, доколкото оспорването на Х. е насочено срещу чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредбата, а в решенията на двете съдебни инстанции на ВАС, постановени по предходното оспорване, са изложени мотиви единствено във връзка с материалната законосъобразност на чл. 7, ал. 1, т. 1 - 4 от същата. Конкретното обсъждане на посочените разпоредби не обосновава извод, че само по отношение на тях е упражнен съдебен контрол. На основание чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, приложим във връзка с чл. 196 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери валидността и законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, като обявява неговата нищожност дори да липсва искане за това. В случая при предходното оспорване на Наредбата в нейната цялост от съдебния състав е следвало да се извърши служебна преценка за валидност и законосъобразност на подзаконовия нормативен акт, като евентуалните пропуски в тази насока не е възможно да бъдат коригирани с нов съдебен процес след влизане в сила на постановеното по това оспорване решение. В тази връзка е законосъобразен изводът за наличието на процесуална пречка за повторно оспорване на отделна разпоредба от същия подзаконов нормативен акт. Предвид изложеното оспорването на чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредбата, по отношение на която е проведен цялостен съдебен контрол, е недопустимо съгласно чл. 187, ал. 2 АПК. Това е пречка за разглеждане по същество на подадената жалба и е основание за прекратяване на делото. Като постановява този резултат, съдът прилага правилно закона, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,