Определение № 2772 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 685/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Т. С. С. чрез нейния пълномощник срещу определение №42047/15.12.2025 г. по адм. д. №13156/2025 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна-кметът на район "Овча купел"-Столична община чрез процесуалния си представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частната жалбоподателка против отказ на кмета на район „Овча купел“ на Столична община да спре незаконно строителство в ПИ 68134.4327.3306, [жк], [улица], оформен в писмо изх. № РОК25-ТК00-27/18/ от 18.11.2025г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваното писмото е в отговор на подадено от жалбоподателя искане да се издаде заповед за спиране на незаконно строителство. С обжалваното писмо кметът на район “Овча купел“ уведомява Т. С. С., че при извършените по нейни сигнали множество проверки от район „Овча купел“, съвместно с НАГ, ДНСК и МРРБ, не е констатирано строителство в отклонение на действащите норми, а констатираните строителни дейности попадат в обхвата на чл. 151, ал.1, т.1, т.6 от ЗУТ, което е подробно обяснено в предходно писмо с № РОК25-ТК00-27-11/ 14.08.2025г. Посочено е, че до момента не е констатирано нарушение и не е налице незаконно строителство, поради което няма основание за съставяне на констативен акт и издаване на заповед, съгласно правомощията на кмета в обхвата на чл. 223 от ЗУТ. С оглед така установените факти, съдът счита, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Така постановеното определение е материално и процесуално законосъобразно при следните съображения: Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуални административни актове по този закон са актовете за спиране, забрана за ползването и премахването на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на такива актове. Кметът на общината не е задължен да се произнася по искания на граждани за спиране на незаконни строежи. По силата на по-горе посочените разпоредби от ЗУТ, кметът, в качеството си на административен орган, действа служебно. В специалния закон -ЗУТ - няма норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за налично незаконно строителство. Поради това нито изричният отказ, нито мълчаливият такъв, носят белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Неоснователно се явява възражението в частната жалба, че съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, че на обжалване подлежат отказите за издаването на индивидуален административен акт. В случая до административния орган е подаден сигнал за извършено незаконно строителство По депозираното искане за премахването му компетентният орган следва да извърши проверка, но не е длъжен да издава заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, защото производството започва по негова инициатива при наличие на някое от основанията, предвидени в чл. 225, ал. 2 ЗУТ, а не по сигнал на трети лица. При издаване на такива заповеди кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица действат служебно, като тяхна е преценката да издадат или не акт за премахване на незаконен строеж, който според чл. 214, т. 3 ЗУТ представлява индивидуален административен акт. Цитираната разпоредба не определя като такива актове отказите (мълчалив или изричен) за издаване на заповед за спиране на незаконно строителство, респективно премахване на незаконен строеж. В тази връзка административният съд правилно приема, че липса годен предмет на обжалване, тъй като нито изричният нито мълчаливият отказ за издаване на заповед за спиране на незаконно строителство, респективо заповед за премахване на незаконно строителство носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Изводът следва и от характера на производството по чл. 225а ЗУТ, в което страни са само органът и лицето - извършител или собственик на строежа, чиято законност се преценява. На последно място за жалбоподателката липсва правен интерес от обжалване на процесното писмо с твърдението като съдържащо отказ за спиране, респективно премахване на незаконно строителство, тъй като трети лица не могат да претендират настъпването на неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера, в какъвто смисъл са и мотивите на обжалваното определение. Преoвид изложеното обжалваното определение като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община такива в размер на 75 /седемдесет и пет/ евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,