Определение № 1210 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 880/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на П. окръжен съд от 05.02.2010 г. по гр.д. № 1050/2009, с което е потвърдено решението на П. районен съд от 23.10.2009 г. по гр.д. № 440/2009, с което родителски права са предоставени за упражняване от майката по чл. 72 СК. Недоволен от решението е жалбоподателят Н. М. А., представляван от адв. Д. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за интереса на детето да продължи да бъде отглеждано при условията, с които е свикнало, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответницата по жалбата Д. Н. М., представлявана от адв. П. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма значение за решението по делото, тъй като по делото е установено, че докато родителите са живели заедно майката е полагала непосредствените грижи за детето, след което го е взела със себе си. Тя е предоставяла възможност на бащата да вижда детето и да го взема при себе си, но той е отказал да го върне и не й е осигурявал възможност да общува с него. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеното искане е неоценяемо, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че докато родителите са живели заедно майката е полагала непосредствените грижи за детето, след което го е взела със себе си. Тя е предоставяла възможност на бащата да вижда детето и да го взема при себе си, но той е отказал да го върне и не й е осигурявал възможност да общува с него. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в интерес на детето е да има пълноценни отношения с двамата родители, както и че не са установени трайни фактически отношения, промяната на които би навредила на детето. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение