Определение № 10964 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8855/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница София“ при Агенция Митници, чрез процесуален представител юриск. А. Владимирова и на „Галва Метал България“ ЕООД (в несъстоятелност), чрез процесуалния му представител адв. М. Димитрова срещу определение № 4174/19.04.2024 г., постановено по адм. дело № 7697/2023 г. по описа на Административен съд – София - град, с което на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК е спряно производството по посоченото дело до постановяването на решение от Софийски градски съд по търговско дело № 554/2023 г. по реда на чл. 632, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ). В частната жалба на директора на ТД „Митница София“ при Агенция Митници са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното определение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя не са налице сочените от съда предпоставки за спиране на съдебното производство и в тази връзка излага подробни доводи относно липсата на обусловеност на спора, разглеждан от административния съд от предмета на търговското дело. Иска се отмяна на определението. Претендира присъждането на разноски. В частната жалба на „Галва Метал България“ ЕООД са изложени оплаквания за неправилност на определението на първоинстанционния съд. Оспорва като неправилни и необосновани достигнатите от съда изводи относно реда за събиране на установените публични вземания и в тази връзка излага аргументи, че откритото производство по несъстоятелност не лишава дружеството от правото да оспорва основанията, въз основа на които същите са установени. Оспорва като неправилен и изводът на съда относно липсата на имущество в патримониума на дружеството и наличието на предпоставки за прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ. На следващо място счита, че неправилно съдът е приел, че с откриването на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632 ТЗ са прекратени правомощията на органите на управление на дружеството, респ. е налице липсата на правосубектност. По подробно изложени съображения, обосноваващи посочените оплаквания се иска отмяна на обжалваното определение. Ответниците по частните жалби не изразяват становище относно тяхната основателност. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни поради следните съображения: Съдебното производство пред първоинстанционния съд е започнало по оспорване от „Галва Метал България“ ЕООД на решение № РЗМ-5800-1063/32-223584 от 14.06.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което са определени допълнителни задължения за мито и ДДС в общ размер на 66 066.29 лева по митническа декларация с MRN 21BG005808073054R7 от 05.11.2021 г. В хода на съдебното производство е установено, че от страна на дружеството на 22.03.2023 г. е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 952/24.07.2023 г., постановено по т. дело № 554/2023г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена е неплатежоспособността на „Галва Метал България“ ЕООД; определена е начална дата на неплатежоспособността 01.03.2023 г.; открито е производство по несъстоятелност; допуснато е обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и вземания и възбрана върху недвижимо имущество на дружеството и е постановено прекратяване на дейността на предприятието на „Галва Метал България“ ЕООД и е обявил същото в несъстоятелност. Със същото решение е постановено спиране на производството по търговското дело и на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е указано, че ако в едногодишния срок от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност не бъде поискано от длъжника или от кредитор възобновяване на производството, то производството по несъстоятелността ще бъде прекратено, като се постанови заличаване на длъжника от Търговския регистър. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е констатирал, че за събиране на вземането по оспореното решение е образувано изпълнително дело № 2311363599/2023 г. срещу „Галва Метал България“ ЕООД, както и че всички изпълнителни титули на Агенция Митници, сред които и процесният акт, са изправени за предявяване на публичните вземания в производството по несъстоятелност на отдел „Търговска несъстоятелност“ дирекция „Държавни вземания“, компетентна да представлява НАП в производствата по несъстоятелност. При така установените по делото факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е изложил мотиви относно редът за събиране на публични вземания по ДОПК, в това число и уредените особени случаи при открито производство по несъстоятелност по реда на чл. 164 ДОПК и сл. (погрешно посочен в съдебното определение чл. 163 ДОПК) и е обосновал извод, че във всички случаи установените с акт на компетентния орган публични вземания на държавата, следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания от синдика, т.е. във всички случаи следва да се считат и съставляват вземания от масата на несъстоятелността по принцип. В тази връзка е счел, че при евентуалното възобновяване на производството по чл. 632 ТЗ и назначаването на синдик на дружеството, след предявяването му, оспореният административен акт, с който са установени публични вземания ще бъде вписан в списъка на приетите вземания и ще съставлява вземане от масата на несъстоятелността. В подкрепа на изложеното се е позовал на Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г., ОСГК на ВКС. В контекста на мотивите на цитираното решение е приел, че производството по несъстоятелност е възможно да приключи с прекратяването му по чл. 632, ал. 4 ТЗ, което от своя страна ще доведе до заличаване на дружеството от Търговския регистър или производството да бъде възобновено. Съдът се е позовал и на съображение 63, изречение второ от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност и постановеното по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ решение на СГС, като е изложил мотиви, че не може да се приеме, че органите на управление на длъжника имат всички права, сред които и процесуално представителство пред съда по всички съдебни дела, висящи към датата на откриване на производството по несъстоятелност. Обоснован е и извод, че длъжник, който е във владение на имуществото си, е този, чиято дейност на търговското му предприятие не е прекратена и може да продължи дейността си, какъвто според съда процесният случай не е. Според съда при заличаването на дружеството от Търговския регистър за правния субект ще липсва правен интерес и съдебното производство по административното дело ще следва да се прекрати по аргумент от чл. 159, т. 2 АПК, поради липсата на процесуална предпоставка, свързана с упражняването на правото на жалба. В тази връзка се е позовал на практика на Върховния административен съд. Предвид изложеното съдът е обосновал краен извод, че производството по делото е обусловено от резултата от съдебното производство по образуваното дело по несъстоятелност пред СГС, в това число и с оглед срока на спирането му с решение № 952/24.07.2023 г., постановено по същото дело. По изложените съображения е постановил спиране на съдебното производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл.144 АПК до постановяването на решение на съда по несъстоятелността във връзка с чл. 632, ал. 4 ТЗ. Обжалваното определение е неправилно постановено. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Има се предвид обусловеност между делата, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. За да е налице такава обусловеност, то предметът на обуславящото дело следва да е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на спорното материално право, предмет на обусловеното дело. От изложеното следва, че за да се приложи чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да се извърши съпоставка между предмета на двете дела. Производството по т. дело № 554/2023г. по описа на Софийски градски съд е образувано по молба на „Галва Метал България“ ЕООД по реда на чл. 625, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 952/24.07.2023 г., постановено по същото дело е открито производство по несъстоятелност, обявена е неплатежоспособността на дружеството и нейната начална дата, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и вземания и възбрана върху недвижимо имущество на дружеството и е постановено прекратяване на дейността на предприятието на „Галва Метал България“ ЕООД. Със същото решение е постановено спиране на производството по търговското дело по реда на чл. 632 ТЗ. Производството пред административния съд е образувано във връзка с обжалването на решение № РЗМ-5800-1063/32-223584 от 14.06.2023 г. на директора на ТД Митница София, с което са определени допълнителни задължения за мито и ДДС в общ размер на 66 066.29 лева по митническа декларация с MRN 21BG005808073054R7 от 05.11.2021 г. Предметът на разглежданото от административния съд дело е ясно очертан, като законосъобразното определяне на размера на установени задължения за довнасяне на мито и ДДС не е обусловено от приключването на производството по несъстоятелност. В случая двете дела са различни по своя характер и правни последици и неправилно в обжалваното определение съдът е възприел, че е налице преюдициалност между тях. Развитието на производството по несъстоятелност, както и актовете на съда по несъстоятелността не обуславят законосъобразността на оспорения пред административния съд акт, издаден въз основа на конкретни фактически и правни основания. В този смисъл липсва обусловеност на изхода на правния спор по висящото съдебно производство пред Административен съд – София - град от резултата от делото по т. дело № 554/2023г. по описа на Софийски градски съд.Изложените мотиви от първостепенния съд, че е възможно дружеството да бъде заличено е едно предположение и бъдещо несигурно събитие, въз основа на които не може да се постановява съдебен акт. Към момента на обжалваното определение дружеството е правосубектно и няма пречка да обжалва митническото решение. При извършена служебна справка от настоящия съдебен състав в Търговския регистър, се установи, че дружеството и към този момент не е заличено, поради което няма никакво законно основание за спиране на производството, както е сторено в обжалваното определение. Предвид изложеното по - горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно постановено, тъй като не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите съдопроизводствени действия по разглеждане на жалбата на „Галва Метал България“ ЕООД срещу решение № РЗМ-5800-1063/32-223584 от 14.06.2023 г. на директора на ТД Митница София. С оглед изхода на делото на частните жалбоподатели не се дължат разноски, тъй като по тях ще се произнесе първоинстанционния съд при решаване на делото по същество. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение