Определение № 3768 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. срещу определение №278 от 16.5.2024 г. по ч. гр. д. №219 по описа за 2024 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 154 от 2.2.2024 г. по в. гр. д. № 972 по описа за 2023 г. на Великотърновския окръжен съд, с което предявеният от Г. В. иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожност на решение № 690 от 20.12.2023 г. по в. гр.д. № 972/2023 г. на Великотърновския окръжен съд е изпратен по компетентност на Великотърновския районен съд. Частният жалбоподател счита, че определението е очевидно неправилно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Г. В. е поискал от ВКС да бъде прогласена нищожността на решение № 690 от 20.12.2023 г. по в. гр.д. № 972/2023 г. на Великотърновския окръжен съд. С разпореждане № 154 от 2.2.2024 г. по в. гр. д. № 972 по описа за 2023 г. Великотърновският окръжен съд е приел, че е предявен иск за нищожност на съдебно решение на основание чл.270, ал.2 от ГПК, който не попада в предвидените в чл.104 от ГПК изключения, а по общото правило на чл.103 от ГПК е родово подсъден на Великотърновския районен съд, поради което е изпратил делото за разглеждане на този съд. Великотърновският апелативен съд е потвърдил разпореждането, обжалвано от Г. В.. Приел е, че предмет на исковете по чл.270, ал.2 от ГПК са влезли в сила съдебни решения. Надлежно процесуално легитимирани страни по тези искове са страните по решението и техните правоприемници, а не съдът, който е постановил акта. В този смисъл са определения № 60409 от 17.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4932/2021 г. на VI ГО, № 58 от 16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 400/2022 г. на VI ГО, № 447 от 20.03.2023 г по гр. д. № 610/2023 г. на I ГО на ВКС и др. Надлежен ответник в случая е Административен съд-Габрово- взискателят в изпълнителното производство и ответник по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, по която е произнесено решението, чиято нищожност се твърди. Ето защо оплакванията на частния жалбоподател, че Окръжният съд-Велико Търново извършва преценка за подсъдността на спор, по който е страна, са неоснователни. От така изложеното съдържание на обжалваното определение на Великотърновския апелативен съд не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява прилагане на отменена правна норма, превратно прилагане на съответните правни норми или допуснати нарушения на правилата на формалната логика. Напротив, обжалваното определение съдържа логични, последователни и убедителни мотиви и съответства на процесуалния закон и на цитираната практика на ВКС. Съдиите от Великотърновския районен съд и от Великотърновския окръжен съд, както и тези съдилища като юридически лица не се явяват надлежни ответници по предявения иск за нищожност на съдебното решение, поради което при разглеждане на делото не може да се достигне до твърдяната от частния жалбоподател хипотеза те да бъдат съдии по собствените си дела. Евентуалната пристрастност на членовете на състава по делото за нищожност на съдебното решение може да бъде отстранена посредством процедурата по отвод, но не и чрез пренебрегване на правилата за подсъдност. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение