Определение № 46 от 06.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7818/2013 г.

Подадена е молба от Д. Р. чрез адвокат К. Т., двамата от [населено място] за допълване на 06. 01. 2014 г. по настоящото дело в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения. В молбата е посочено, че страната по делото Д. Р. е юрист, има право на безплатна правна помощ съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата и с писмен отговор по молбата за отмяна на П. В., по която е образувано настоящото дело, са поискали присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение, но съставът на касационния съд с определението от 06. 01. 2014 г. не се е произнесъл по това искане. Ответникът по молбата по чл. 248 ГПК П. В. от [населено място] оспорва същата като недопустима и неоснователна. След проверка, съдът счита искането за основателно. В производството по гр. д. № 7818/2013 г. Д. Р. е представляван от адвокат Т. без заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй-като Р. е юрист. Тази възможност е предвидена в чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и съгласно втората алинея на чл. 38, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда и се заплаща от другата страна. С определението от 06. 01. 2014 г., молбата за отмяна на П. В. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК той дължи разноски на другата страна, вкл. заплащане на адвокатско възнаграждение на нейния адвокат, който е представлявал безплатно тази страна. Съдът определя дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като има предвид чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения, поради което Върховният касационен съд