Решение № 83 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2013 г.

Решение № 83 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. В. срещу решение от 19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 2038 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, IV "Д" въззивен състав, с което е отменено решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 47175 по описа за 2010 г. на СРС, I състав, в частта, с която предявените от А. Б. В. срещу Н. Я. Ал А. искове с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 232, ал. 2, предложение първо от ЗЗД са уважени за сумата над 550 евро до 3 410 евро и е постановено друго за отхвърляне на исковете. Касаторът А. Б. В. твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да осъди ответницата да заплати още 2 860 евро наемна цена, ведно с разноските по делото. Ответникът по жалбата Н. Я. А. я оспорва и моли настоящата инстанция да остави в сила решението в обжалваната част. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 47175 по описа за 2010 г. на СРС, I състав, за признаване за установено, че Н. Я. Ал А. дължи на А. Б. В. 2 860 евро наемна цена и е постановено друго за отхвърляне на този иск, е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 18 от 07.01.2014 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса може ли въззивният съд да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи път пред въззивната инстанция. По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика, отразена в решения № 54 от 20.07.2012 г. по т. д. № 336/2011 г. на I ТО на ВКС, № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на I ГО на ВКС, № 76 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на IV ГО на ВКС, № 40 от 13.05.2011 г. по т. д. № 384/2010 г. на I ТО, № 3 от 6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на I ГО на ВКС. Според тази практика ответникът е длъжен да посочи всичките си възражения в отговора на исковата молба и ако не го стори, губи съобразно чл. 133 от ГПК правото да ги повдигне по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Когато въззивният съд се произнесе по възражение, което е направено след срока, допуска съществено нарушение на процесуалния закон. В случая, за да отхвърли иска за установяване на дължимостта на наемната цена след август 2009 г. до 25.02.2010 г. въззивният съд е приел, че договорът за наем е прекратен на 28.08.2009 г. До този извод съдът е достигнал като е разгледал възражението на ответницата, че прекратяването е настъпило на основание клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора и го е счел за основателно. Това възражение не е повдигнато както в заповедното, така и в исковото производство. Ответницата е твърдяла единствено, че е плащала наемната цена на трето лице до 15.12.2009 г., след което била напуснала имота на 15.12.2009 г. и тези твърдения не са били доказани по делото. Ето защо въззивният съд не е имал правомощието да обсъди новото възражение, формулирано едва във въззивната жалба и въз основа на него да отхвърли иска. Следователно съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага касиране на решението в обжалваната част. След отмяната трябва да бъде постановено друго решение за осъждане на ответницата да заплати наемната цена за периода от 28.08.2009 г. до 25.02.2010 г. в размер на 2 860 евро. При този изход на спора ответницата дължи на касатора 1 773,17 лв. разноски по делото. Воден от горното, съдът