Определение № 4955 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3778/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез пълномощник, срещу определение № 9239 от 17.03.2025 г. по адм.д. № 2869/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което съдът е отменил негово разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 2056 от 20.02.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка спрямо „Микро Кредит“ АД. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт с твърдения за доказано основание за издаване на разпореждането, а именно защита на особено важен обществен интерес и защита на живота и здравето на гражданите. Иска отмяна на определението. Ответникът, „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление – гр. София, [улица], представлявано от Г. А. А. и В. М. В. и изпълнителни директори, чрез адв. И. Беслемешки, САК, оспорва частната жалба като неоснователна. Сочи константна съдебна практика на ВАС. Претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6000лева, за заплащането на които представя платежен документ. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно от данните по делото, производството пред Административния съд - София-град е образувано по жалба на „Микро Кредит“ АД срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 2056 от 20.02.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите за прилагане на принудителна административна мярка спрямо „Микро Кредит“ АД. Със заповедта на дружеството се забранява прилагането на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Председателят на КЗП с включеното в акта разпореждане е допуснал предварително изпълнение на издадената заповед на основание чл. 60, ал. 1 АПК с цел да бъдат защитени живота и здравето на гражданите, както и да се защитят особено важни обществени интереси. Административният съд - София-град е мотивирал извод за незаконосъобразност на разпореждането. Настоящият тричленен съдебен състав приема определението за правилно. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК съдържа възможност органът да разпореди предварително изпълнение на издадения от него административен акт, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - за защита на особено важен неин интерес. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт във всички случаи сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един нестабилен административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да бъде причинена вреда на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Затова в тежест на административния орган е да обоснове наличието на една или няколко от лимитативно изброените в разпоредбата предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварителното изпълнение на административния акт. Издателят на разпореждането в случая е посочил две основания за допускане предварително изпълнение на заповедта, а именно за защита на живота и здравето на гражданите, както и защита на особено важен обществен интерес. Предварителното изпълнение, като изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове, се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на правната норма. Административният орган в случая е бил длъжен да изложи ясни и конкретни мотиви за необходимостта от предварително изпълнение в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 АПК. В случая, макар и да е допуснал предварително изпълнение на издадената заповед, като изрично е вписал като основание защита на живота и здравето на гражданите, както и защита на особено важен обществен интерес, органът не е изложил конкретни относими мотиви от фактическа страна. Правилен е изводът на състава на АССГ в насока, че в диспозитива на оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт са въведени две независими една от друга предпоставки - защита на живота и здравето на гражданите, както и защита на особено важен обществен интерес. По отношение на първата въведена от органа предпоставка – защита на живота и здравето на гражданите, в действителност липсват конкретни фактически обстоятелства, които да удостоверят наличието на тази нормативно регламентирана предпоставка. Касационният състав приема за правилни изводите на АССГ, че доводите на председателя на КЗП, че „в човешката история не са един или два случаите на хора, достигнали до крайното решение за самоубийство поради огромната си задлъжнялост“, както и че „некоректни действия на кредитора може да нанесе описаните в акта поражения върху кредитополучателя“, включително и изложеното, че „нелоялната заблуждаваща търговска практика е в състояние да нанесе не само трудно поправими вреди, ами и вреди, които са непоправими като например, да доведе затъналия в дългове длъжник до самоубийство от безизходица“ действително се явяват абстрактни и необосновани. Обективираните в разпореждането мотиви не удостоверяват нито конкретно застрашаване на живота и здравето на гражданите, нито удостоверяват възможността, предварителното изпълнение на заповедта да преустанови това застрашаване. По отношение на втората, въведена от органа нормативно изискуема предпоставка – защита на особено важни обществени интереси, отново са правилни изводите на АССГ в насока, че в процесното разпореждане липсват каквито и да е мотиви в тази насока. Не е разяснено кои са тези особено важни обществени интереси, които следва да бъдат защитени посредством допуснатото предварително изпълнение на акта. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд – Определение № 1344/13.02.2025 г. по адм. дело № 52/2025г. по описа на ВАС, Определение № 813/03.02.2025 г. по адм. дело № 516/2025 г. по описа на ВАС. Предвид изложеното, като е отменил обжалваното разпореждане, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по частната жалба се дължат разноски за адвокат в размер на 6000 лева. По делото няма възражения за прекомерност на възнаграждението. Воден от горното, Върховният административен съд