Решение № 5740 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2638/2017 г.

Решение № 5740 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2638/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 40 от 12.01.2017 г., постановено по адм. д. № 1021/2016 г. Административен съд - Б., е отменил ревизионен акт № Р - 02000215008316-091-001/21.12.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Б., в частта, в която на Г. Д. А. от гр. Б. са установени задължения за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 12 662,04 лв. и лихви за забава в размер на 8 749,98 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от Г. Д. А. от гр. Б., чрез пълномощника му адвокат И. К.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Б. в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионния акт и в останалата му обжалвана част. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б., редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Бургаският административен съд, е отменил ревизионен акт № Р - 02000215008316-091-001/21.12.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Б., потвърден с решение № 75 от 24.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б., в частта, в която на Г. Д. А. от гр. Б. са установени задължения за данъчен период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 12 662,04 лв. и лихви за забава в размер на 8 749,98 лв. В тази част като необжалвано - чл. 296, т. 2 във вр. с чл. 144 АПК, решението на Административен съд - гр. Б. е влязло в законна сила и не е предмет на касационно обжалване. С останалата част от съдебното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Г. Д. А. против гореописания ревизионен акт в частта му, в която за 2009 г. са му определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 42 487,67 лв. и лихва за забава в размер на 24 556,61 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по спора и основанията, поради което органът по приходите е приел, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, обосноваваща провеждане на ревизията по особения ред. В хода на ревизията е установено, че през 2009 г. ревизираното лице е получило доходи с неустановен произход от руски граждани както следва: А. С. - 58 050 евро; Г. У. - 2 631 евро; Н. М. - 40 365 евро; О. Д. - 43 342 евро; А. П. - 61 570 евро; И. М. - 5 020 евро и С. М. - 6 258 евро, като е определена обща равностойност на получени доходи за 2009 г. в размер на 217 236 евро, равностойни на 424 876,69 лева, която сума е определена като данъчна основа за облагане на приходи с неустановен произход при използване на критериите по чл. 122, ал. 2, т. 4, 8 и 14 ДОПК. Съдът е описал подробно и възраженията на задълженото лице както относно наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, така и такива по същество относно това, че получените суми са във връзка с работата на лицето в дружество "Е. П. ЕС" по закупуване на недвижими имоти в България от руски граждани, или разходи по управление на такива имоти. В тази връзка от стр. 6 до края на решението /л. 732 и сл. от делото/ първоинстанционният съд е разгледал подробно всяко едно от възраженията и е посочил защо приема за неоснователни така направените възражения на жалбоподателя. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта му за установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. Б. в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 208 АПК, на касационно оспорване подлежи изцяло или отчасти първоинстанционното съдебно решение. С оглед на това направените оплаквания в касационната жалба, касаещи пороци на ревизионния акт или пороци на решението на директора на дирекция "ОДОП"-гр. Б., нямат да бъдат разглеждани. Основните възражения на касатора относно допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно интерпретиране и не обсъждане на ангажираните от страната доказателства, в резултат на което е приложен неправилно и материалния закон, са неоснователни. Както бе вече посочено, основното възражение на задълженото лице, поддържана както по време на ревизията, така и в хода на съдебното производство, е че въпросните суми, преведени от руски граждани, са във връзка с действията му по закупуване на недвижими имоти от името и за сметка на тези лица, като сумите са били за покупна цена и съответните разноски по придобиването, а някой от тях са били в последствие възстановени на тези лица. Конкретните възражения за всяко едно от лицата и ангажираните доказателства в тази насока от жалбоподателя, са разгледани много подробно от административния съд на отделен ред. За всяка една от сумите преведени от посочените по-горе лица е извършен анализ в следния ред: установени факти и обстоятелства по време на ревизията и констатациите на приходния орган, конкретното възражение на задълженото лице, ангажираните от него доказателства в подкрепа на възражението, обосновка защо тези доказателства не опровергават констатациите. Изводите на административния съд в тази насока са логически обосновани на фактите по делото и се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. По същество в касационната жалба не се сочи и конкретно с кои точно изводи на първоинстанционния съд за всяко едно от лицата касаторът не е съгласен. По изложените причини не може да бъде споделено и оплакването, че потвърждавайки ревизионния акт в тази му част, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Направеното възражение за неправилно приложение на материалния закон, обосновано с това, че определеното задължение за лихви е погасено по давност, е неоснователно. С ревизионния акт освен задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. са определени и задължения за лихви за забава. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК лихвите върху данъци са публично държавно вземане, поради което за тях важи погасителната давност по чл. 171 ДОПК, а не тригодишната погасителна давност по чл. 11 ЗЗД. Давността по чл. 171 ДОПК е петгодишна и към момента на възлагане и провеждане на ревизията същата не е изтекла. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че потвърждавайки ревизионен акт № Р - 02000215008316-091-001/21.12.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Б., в частта, в която на Г. Д. А. от гр. Б. са установени задължения за данъчен период 1.01.2009 г. - 31.12.2009 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 42 487,67 лв. и лихва за забава в размер на 24 556,61 лв., Административен съд - гр. Б. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,