Определение № 266 от 04.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. А. срещу разпореждане на Софийски градски съд, II A възз. с-в. от 21.11.2014 г. по гр. д. № 1933/2014 г., с което е върната частна жалба вх. № 115213 от 08.10.2014 г. на Г. И. А. срещу разпореждане № 34052 от 15.09.2014 г. по същото дело. Ответниците по частната жалбата К. А. Ц. и Е. Б. Ф. в подадения писмен отговор от пълномощника им адв. Р. А. – Е. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Постъпил е писмен отговор и от ответника Б. А. Ф. чрез пълномощника му адв. А. Д., в който са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:. С подадената на 08.10.2014 г. частна жалба вх. № 115213 Г. И. А. е обжалвал разпореждането на Софийски градски съд, № 34052 от 15.09.2014 г. по гр. д. № 1933/2014 г., с което е върната частната му жалба от 06.08.2014 г. С разпореждане от 09.10.2014 г. съдия – докладчикът по делото е дал указания на жалбоподателя в 1–седмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 15 лв. Частният жалбоподател е получил препис от постановеното разпореждане на 07.11.2014 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от неговите домашни, но в дадения от съда срок не е отстранил констатираната нередовност, предвид което правилно администриращият жалбата съд е върнал частната жалба. Водим от изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение