Определение № 2908 от 08.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от М. Мадрилена А., [населено място], Кралство Испания за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1467 от 4.06.2024 г. в частта за разноските. Молителят твърди, че с това определение съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба. Ответниците по молбата Р. Г. Т. и Д. Г. Т. изразяват становище за неоснователност на искането. Поддържат, че не е налице основание за ангажиране на отговорността им за направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като последният не бил представил договор за адвокатска защита и съдействие с предмет извършване на процесуално представителство по настоящото дело, съдържащ уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно като несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното. Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 1467 от 4.06.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 117 от 26.01.2023 г. по гр. д. № 513/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, с което е потвърдено решение № 3072 от 30.04.2020 г., поправено с решение № 4515 от 23.07.2020 г. и решение № 266916 от 9.12.2021 г., по гр. д. № 306/2009 г. на Софийски градски съд, в обжалваните части, с които са отхвърлени исковете на всеки един от ищците Р. Г. Т. и Д. Г. Т., както и на същите като наследници на Д. Николова срещу М. Мадрилена А. и срещу евентуалния ответник К. С. А. до сумите от 30 000 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Г., настъпила вследствие на ПТП от 31.07.2003 г., както и предявените от Д. Г. Т. искове за заплащане на сумата от 6 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с неполучена издръжка. В отговора на касационната жалба ответната страна М. Мадрилена А. е направила искане да й бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са фактури и преводно нареждане от 24.10.2023 г., съгласно които уговореното между молителя и упълномощеното да го представлява Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба срещу решение по в. гр. д. № 513/2022 г. на САС е в размер на 13 116 лв., същото е платимо по банков път и е преведено по банковата сметка на адвокатското дружество на 24.10.2023 г. При постановяване на определението от 4.06.2024 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода на делото и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба има право да ги получи. Неоснователно е възражението на касаторите ответници по молбата по чл. 248 ГПК, че не дължат на молителя разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство поради липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие, сключен с упълномощеното да осъществява представителството на ответника по исковете адвокатско дружество. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, като ако е уговорено плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Според чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. По отношение на договора за правна помощ не е установена особена форма за действителност /арг. от чл. 36, ал. 2 ЗА/, поради което липсата на съставен нарочен документ, материализиращ сключения договор, не изключва възможността уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде доказано и с други писмени доказателства като фактури, извлечения от сметки и др. Доколкото писмената форма на договора за правна защита и съдействие е необходима само за неговото доказване, но не е условие за действителността му, постигнатото между страните по него съгласие, вкл. по отношение размера на уговореното възнаграждение може да бъде установено с всякакви писмени доказателства. В случая от представените писмени доказателства /фактури и преводно нареждане/ се установява, че на адвокатското дружество, на което е било възложено процесуалното представителство на ответника, е било заплатено уговореното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 13 116 лв. Ангажирани са доказателства за реално направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, като в съответствие с изискванията на цитираното тълкувателно решение е представен платежен документ, удостоверяващ плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. В случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските в частта им за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес следва да бъде съобразено, че предявените вземания са с общ правопораждащ факт, както и че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба, съдържащ доводи във връзка с единствения поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите процесуален въпрос и становище за неоснователност на доводите по чл. 281, т. 3 ГПК. Визираните обстоятелства и спецификата на производството по чл. 288 ГПК обуславят извод, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатско възнаграждение от 13 116 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 2 000 лв. По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационните жалбоподатели бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение