Определение № 11149 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2024 г.

Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Т. А., с посочен адрес: Централна поща, до поискване, 1000 София срещу определение № 15530 от 27.08.2024г., постановено по адм. дело №8055/2024г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да отговори на писмо вх. №489700 - 5282/11.08.2023г., както и исковата молба за присъждане на обезщетение в размер на 50 000лв. за претърпени неимуществени вреди от дискриминация. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Стоев в представен писмен отговор, намира частната жалба за неоснователна, а оспореното определение правилно. Иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, състав на АССГ е приел, че е сезиран с жалба от А. срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да отговори на писмо вх. №489700 - 5282/11.08.2023г., с което е министъра е уведомен за извършени престъпления срещу А. и семейството му по които МВР води разследвания. От обстоятелствата изложени в писмото до министъра, съдът е установил, че органа не е сезиран с искане за издаване на административен акт, поради което мълчалив отказ не е формиран. По отношение на исковата претенция е преценил, че не произтича от издаден спрямо лицето акт с белезите на ИАА, респ. от административна дейност, поради което не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Оспореното определение е правилно. Споделят се напълно изводите на АССГ, че подадената жалба, с която е бил сезиран е недопустима. От съдържанието на писмо вх. №489700 - 5282/11.08.2023г. до министъра на вътрешните работи, правилно съдът е стигнал до извод, че органа не е сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 - 4 АПК, поради което и за министъра не е налице нормативно установено задължение за произнасяне с издаване на ИАА. Съгласно изричната разпоредба на чл.58, ал.1 АПК мълчалив отказ е налице само тогава, когато органът не се е произнесъл в срок по искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. В случая искането на жалбоподателя, обективирано в писмото до министъра на вътрешните работи не е за издаване на индивидуален административен акт, с който да се регламентират негови права и законни интереси, а за проверка по твърдения за извършени престъпления, за които редът по АПК е неприложим. Липсва годен за оспорване административен акт - мълчалив отказ, поради което АССГ законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК. Обосновано е приел, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване, а именно годен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Правилни са изводите на първостепенният съд за недопустимост на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради характера на вредите, описани в жалбата, а именно вреди от неизвършване на действия по разследване, а не от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод на административна дейност или незаконосъобразен административен акт. По изложените съображения частната жалба, по която е образувано настоящото дело, се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,