Определение № 9703 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8825/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Българска федерация по спортни танци“, ЕИК: 831803072, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Васил Левски“ №75, ет. 7 срещу Определение №8288 от 11.03.2025 г. по адм.д. №18/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ). С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Сдружението срещу Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател – Сдружение „Българска федерация по спортни танци“, счита обжалваното определение за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага фактите по делото и твърди нищожност на оспорваната заповед. Счита, че с жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, не се обжалва акта по същество. В предходното съдебно производство, Сдружението е обжалвало процесната заповед единствено и само относно нейната законосъобразност, като не е извършвана преценка за допустимост на жалбата срещу заповедта относно твърдяната нищожност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – министърът на младежта и спорта изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е приел, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо, на основание чл. 159, т. 4 АПК. За да стигне до този извод, съдът приема, че жалбоподателят не може да се позове на свое засегнато право или законен интерес от административен акт, удовлетворяващ искане на друга спортна федерация. Административен акт, засягащ права и законни интереси на жалбоподателя, би могъл да бъде отказът да му се издаде лицензия и неговият интерес следва да бъде защитен в производството по оспорване на този отказ. Евентуалното обявяване на нищожност на оспорваната заповед не гарантира, че Сдружението ще получи лиценз. По тези съображения, първоинстанционният съд е обосновал извод, че с обявяването на нищожност на оспорваната заповед няма да се създадат права или да се засегнат законни интереси на жалбоподателя. Определението е правилно като краен резултат. Основанията за допустимост на производството по оспорване са посочени в разпоредбата на чл. 159 АПК. Срещу същата заповед по жалба на Сдружението е било образувано адм. дело №1295/2020 г. на Върховния административен съд (ВАС), Седмо отделение. С Определение №2454 от 17.02.2020 г. по посоченото дело, оставено в сила с Определение №9717 от 16.07.2020 г. по адм.д. №5484/2020 г. на ВАС, Петчленен състав на II колегия, е оставена без разглеждане жалбата на Сдружението срещу Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. на министъра на младежта и спорта и е прекратено производството по делото. В това производството е прието, че Сдружението няма правен интерес от оспорване на Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г., като мотивите на тричленния състав са възприети и от петчленния състав на ВАС. Като взе предвид идентичността на предмета на оспорване и страните в производствата по адм. дело № 1295/2020 г. на ВАС и адм. дело № 18/2025 г. на АССГ, и наличието на влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 1295/2020 г. на ВАС, касационната инстанция приема, че са изпълнени предпоставките за приложението на разпоредбата по чл. 159, т. 6 АПК. Посочената разпоредба предвижда, че жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Разпоредбата е приложима и в случай, че с влязло в сила определение правото на оспорване е отречено, какъвто е настоящият случай (в този смисъл Решение № 7463 от 6.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2312/2023 г., 5-членен с-в; Определение № 13035 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12874/2018 г., II отд.; Определение № 10963 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2018 г., I отд. и др.). Без значение е фактът, че в настоящото производство се иска обявяване на нищожност на оспорваната заповед. Противно на изложеното от частния жалбоподателя, правният интерес на жалбоподателя не се променя с оглед твърдения порок на оспорвания административен акт, нито пък твърдяната нищожност променя предмета на оспорване, в случая Заповед №РД-10-42 от 20.12.2019 г. Наличието на влязло в сила прекратително определение за недопустимост на жалбата поради хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК се явява процесуална пречка по смисъла на чл. 159, т. 6 АПК за водене на ново дело със същия предмет. В тази връзка се явява неоснователно и твърдението на Сдружението за отказ от правосъдие. С оглед на изложеното, обжалваното определение, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение