Определение № 2492 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1481/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕКОТЕКС ФАКТОРИ“ ООД с ЕИК[ЕИК] против разпореждане №157/18.06.2026 г., постановено по в.ч.т.д. №109/2026 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК е върната частна касационна жалба на „ЕКОТЕКС ФАКТОРИ“ ООД против определение №136/16.06.2026 г. по в.ч.т.д. №109/2026 г. на АС - Велико Търново, като недопустима. Жалбоподателят счита, че се налага промяна на вече формираната практика, съгласно която определенията на въззивните съдилища за допускане на предварителни обезпечителни мерки чрез спиране на изпълнението не подлежат на касационен контрол. Излага становище, че иначе производството по несъстоятелност ще бъде използвано като сурогат на обезпечителната мярка спиране на изпълнението по ГПК и всеки търговец, осъден с влязло в сила съдебно решение или заповед, ще може да иска спиране на изпълнителното дело срещу него на основание, че е подал молба за обявяване на производство по несъстоятелност. Моли да бъде отменено разпореждането и жалбата му да бъде администрирана и разгледана. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивния съд. С определение №136/16.06.2026 г. по в.ч.т.д. №109/2026 г. на АС- Велико Търново е отменено определение №137/19.05.2026 г. по т.д. №34/2026 г. на Окръжен съд- Ловеч и е допусната на основание чл.629а, ал.2, вр. ал.1, т.3 ТЗ обезпечителна мярка в производство по несъстоятелност на „ЕКОТЕКС ФАКТОРИ“ ООД, образувано по молба на „Сити Гардън Къмпани“ ООД с ЕИК[ЕИК], чрез спиране на изпълнително дело №643/2026 г. по описа на ЧСИ В.Петров с рег. №879 и район на действие Окръжен съд - Ловеч, при условие, че „Сити Гардън Къмпани“ ООД внесе по сметка на АС - Велико Търново парична гаранция в размер на 15 000 евро. С атакуваното разпореждане №157/18.06.2026 г. по в.ч.т.д. №109/2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК е върната частна касационна жалба на „ЕКОТЕКС ФАКТОРИ“ ООД против определението на въззивния съд като недопустима. Администриращият състав е посочил, че съгласно чл.613а, ал.3 ТЗ постановените от окръжните съдилища актове в производство по несъстоятелност, извън тези по ал.1 на същата разпоредба, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, чийто акт не подлежи на касационен контрол. Констатирал е, че определението по чл.629а ТЗ не е сред изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ законодателят е посочил изчерпателно актовете на съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс, т. е. по реда на въззивното и на касационното обжалване. Обжалването на всички други съдебни актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал.1 на чл.613а ТЗ, е подчинено на специалната разпоредба на чл.613а, ал.3 ТЗ, която предвижда обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Определението на съда по несъстоятелност за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл.629а ТЗ не е посочено изрично в разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ като акт, който може да бъде обжалван по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. След като не попада в обхвата на ал.1 на чл.613а ТЗ, посоченото определение подлежи на обжалване съобразно правилото на ал.3 на чл.613а ТЗ - само пред съответния апелативен съд. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в определение № 184/31.03.2016г. по ч.т.д.№ 410/2016г. на ІІ т.о., определение № 627/16.10.2019г. по ч.т.д.№ 2266/2019г. на ІІ т.о., определение № 270/01.06.2015г. по ч.т.д.№ 1337/2015г. на ІІ т.о., определение № 713/14.10.2014г. по ч.т.д.№ 2163/2014г. на І т.о., определение № 402/14.07.2015г. по ч.т.д.№ 1356/2015 г. на ІІ т.о. и др. С оглед изложеното, настоящият състав споделя като правилни изводите на администриращият съд, че инстанционният контрол върху определението по чл.629а ТЗ е изчерпан с произнасянето на апелативния съд и постановеното от него определение не подлежи на касационно обжалване. Липсата на процесуална възможност за обжалване на определението на въззивния съд обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която законосъобразно е оставена без разглеждане. Изложените в частната жалба доводи са неотносими към законодателно решения въпрос относно реда и срокове за обжалване на актовете в производството по несъстоятелност. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд