Определение № 514 от 06.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 2058/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Х. – Тур – С“ АД срещу определение №433 от 16.06.2023г. по т.д.№871/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК на влязлото в сила решение №15 от 01.04.2019г. по гр.д. №107/2017г. на Ямболски окръжен съд. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение на Ямболски окръжен съд. Оспорва извода на състава на ВКС, че дружеството е узнало за наличието на двата записа на заповед за 170 000 лева още в момента на издаването им, тъй като са подписани от неговия управител. Излага доводи,че подписалата записите на заповед като управител на „Х. – Тур – С“ АД З. И. не е бил избирана за представляваща дружеството, за установяване на което е предявен иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ. Счита за необоснован извода на съда, че протоколът от съдебно заседание на наказателен съд не е сред писмените доказателства по чл.303 ал.1 от ГПК. Поддържа, че при провеждане на заседанието в наказателното производство дружеството е узнало посоченото в молбата ново обстоятелство, тъй като управителят на дружеството е присъствал на разпита на З. И., и това ново обстоятелство е материализирано в протокола. Подробни съображения излага в частната жалба. Ответникът по жалбата „Джи Енд Джи 90“ ЕООД изразява доводи за нейната неоснователност. Моли определението да бъде изменено в частта за разноските. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Подадена е молба на „Х.- Тур-С“АД, с която се иска отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК на влязло в сила решение №15/01.04.2019г. по гр.д.№107/2017г. на Ямболски окръжен съд /потвърдено с решение №99/20.09.2019г. по в.т.д. №179/2019г. на Бургаски апелативен съд/, влязло в сила на 02.07.2021г., с което е признато за установено по реда на чл.422 ал.1 от ГПК, че в полза на „Джи Енд Джи 90“ ЕООД, съществува парично вземане към „Х. – Тур - С“ АД за сумата 170000 лв., произтичащо от запис на заповед с дата на издаване - 11.06.2016г. и падеж – 15.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2017г. до окончателното му изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№538/2017г. на Елховски районен съд. Молителят е изложил твърдения, че на 11.06.2016г., вписаната като представител на „Х.- Тур -С“АД /от 31.03.2016г. до 17.06.2016г./ З. И. е издала от негово име в полза на „Джи Енд Джи 90“ ЕООД, два записа на заповед, всеки за сума от 170 000 лева /наименовани от молителя като „два екземпляра“/, въпреки че дружеството – молител има само едно задължение в размер на 170 000 лева. Въз основа на единия запис на заповед е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. №538/2017г. на Елховски районен съд, а въз основа на другия запис на заповед, приложен към споразумение от 13.06.2016г. на 06.02.2018г. е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №82/2018г. на Елховски районен съд. В молбата се претендира отмяна на атакуваното решение на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, като се твърди, че на 09.12.2022г. молителят е узнал нови обстоятелства от съществено значение за спора, разрешен с влязлото сила решение, а именно, че З. И. е издала на 11.06.2016г. един запис на заповед за сумата от 170 000 лева в два екземпляра и че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№538/2017г. на Елховски районен съд, е издаден за несъществуващо задължение на „Х. – Тур - С“ АД към „Джи Енд Джи 90“ ЕООД. Същевременно се поддържа, че е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се търси, е влязло в сила след влизането в сила на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №82/2018г. на Елховски районен съд, като се твърди идентичност на двете частни дела - по ч. гр. д. №538/2017г. и по ч.гр.д. №82/2018г. на РС – Елхово, по които са издадени заповедите за изпълнение, и доколкото едната заповед е „потвърдена с решението“, то по отношение на него е налице соченото основание за отмяна. За да остави без разглеждане подадената от „Х. – Тур – С“ АД молба за отмяна, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че дружеството молител в качеството на издател на двата записа на заповед от 11.06.2016г. и страна по споразумението от 13.06.2016г., по което е бил приложен единият запис на заповед, е знаело за посочените диспозитивни документи от момента на тяхното издаване и следователно и за обстоятелствата, изводими от тяхното съдържание, на които основава молбата си по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Предвид изложеното е приел подадената на 09.03.2023г. молба за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, поради новооткрити обстоятелства, за просрочена, като депозирана след тримесечния срок, изтекъл на 02.10.2021г. предвид влизането в сила на атакуваното решение на 02.07.2021г. Приел е, че протоколът от проведения разпит по наказателното дело не представлява писмено доказателство по см. на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а събрани в друго производство гласни доказателства е недопустимо да бъдат ползвани в гражданския процес. Доколкото отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения на изчерпателно посочени в чл.303, ал.1 от ГПК основания, сред които не попадат гласните доказателства, молбата по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е недопустима и в тази й част, още повече, че чрез свидетелските показания се иска доказване на обстоятелства, които са били известни на страната към момента на подписване на двата записа на заповед от 11.06.2016г., изходящи от нея, по отношение на които обстоятелства молбата се явява просрочена. Определението е правилно. Подадената молба за отмяна се явява процесуално недопустима. Даденото от състава на ВКС разрешение е съобразено със задължителните постановки в т.10 от тълк. решение №7/31.07.2017г. по т.дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В същото се приема, че основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 от ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 от ГПК за редовност на молбата за отмяна/ т.13 от Постановление №2/77 на ПВС/. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, когато отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението / чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК/ По смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК нови обстоятелства са тези факти, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане доказателства по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Съгласно т.4 от ППВС № 2/1977 г. по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 231, б. "а" ГПК /отм./ не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Изводите на състава на ВКС за липсата на писмени доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК са изцяло в съответствие със задължителните разяснения в постановлението. Дори изцяло да се възприемат доводите на молителя, че протоколът за разпит по н.о.х.д.№2597/2019г. на СГС съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, видно от същия вписаната като управител на „Х. – Тур – С“ АД З. И. е заявила при своя разпит, че е издала един запис на заповед за 170 000 лева. Това обстоятелство не се явява ново по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, доколкото в решение №15 от 01.04.2019г. по гр.д. №107/2017г. на Ямболски окръжен съд се обсъжда именно издаването на един запис на заповед за посочената сума, като защитната теза на молителя – ответник по това дело е била, че записът не е автентичен документ, евентуално, че е антидатиран и подписан от лице без представителна власт по отношение на „Х. – Тур – С“ АД, а също и че за „Х. – Тур – С“ АД не съществува задължение в размер на 170 000 лева към поемателя. Заявеният от „Х. – Тур – С“ АД в настоящото производство нов факт, че управителят И. е издала два записа на заповед на една и съща дата за една и съща сума, които според молителя съставляват два екземпляра на един и същ запис на заповед, не се установява от представения протокол. С протокола за разпит по н.о.х.д.№2597/2019г. на СГС не е удостоверено изявление на З. И., че е издала един запис на заповед в два екземпляра, а видно от протокола, при предявяването на два различни записа на заповед с дата на издаване 11.06.2016г. тя посочва, че е издала един запис на заповед за 170 000 лева и не може да прецени дали предявените й два записа на заповед са автентични. При тези данни соченото в молбата по чл.303 от ГПК ново за делото обстоятелство, не е удостоверено с представеното към молбата писмено доказателство, което също обуславя нейната недопустимост. Още повече от протокола се установява, че записите на заповед с дата на 11.06.2016г. са представени в съдебното заседание от пълномощника на Е. Б., настоящ управител на „Х. – Тур – С“ АД и са предявени на свидетелката, следователно наличието на два записа на заповед е било известно на управителя на дружеството молител преди датата на провеждане на съдебното заседание. Не са налице предпоставки за разглеждане на молбата и на второто въведено с нея основание. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В трайната практика на ВКС по приложение на института на отмяната е възприето разбирането, че отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата правен спор. Заповедта за изпълнение не е от категорията актове по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване по силата на чл.413, ал.1 от ГПК като защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК. Ако длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, то той разполага с правото да предяви възражение пред въззивния съд на основанията по чл.423 от ГПК, като в това производство се изследват евентуално допуснати нередовности при връчването на заповедта. Оспорването на заповедта за изпълнение поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства се осъществява по исков ред съгласно чл.424 от ГПК. В този смисъл, заповедта за изпълнение, респ. разпореждането за издаването й, подлежи на специален ред за оспорване, но не и на отмяна от ВКС на основанията по чл.303 ал.1 от ГПК. Следва да се отбележи, че в случая отсъства и обективен идентитет между предмета на по ч. гр. д. №538/2017г. и по ч.гр.д. №82/2018г. на РС – Елхово, по които са издадени заповедите за изпълнение, и на разрешените по тях правни въпроси. Всяко от заявленията произтича от различни правопораждащи факти, основани на два отделни записа на заповед, съответно предметът на всяко от двете дела е различен и съответно двете заповеди не са в съотношение на обусловеност, нито признатите с тях права са взаимоизключващи се. Поради това производството по молбата за отмяна на решение от 01.04.2019г. по т.д.№107/2017г. на Ямболски окръжен съд, е недопустимо, както законосъобразно е приел съставът на ВКС, ТК, ІІ т.о. и постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора няма основание да се изменя / допълва/ определение №433 от 16.06.2023г. по т.д.№871/2023г. на Върховен касационен съд, в частта за разноските, тъй като в тази част то не подлежи на самостоятелно обжалване, а на изменение по реда на чл.248 от ГПК. Самостоятелно обжалване на съдебните актове относно отговорността за разноски на страните, когато не се обжалва самото решение или определението по съществото на спора, не е предвидено в действащия ГПК, който не съдържа разпоредба, аналогична на чл.70 от отменения Граждански процесуален кодекс. С оглед на изложеното, инкорпорираното в отговора на частната жалба искане по чл.248 от ГПК за изменение на определение №433 от 16.06.2023г. по т.д.№871/2023г. на Върховен касационен съд, подлежи на разглеждане от състава на ВКС, постановил определението. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК