Решение № 2601 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 575/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Ч., с гражданство в Република Тунис / неправилно вписано в касационната жалба – Турция/, чрез процесуалния представител адвокат Георгиева срещу решение №38142 от 17.11.2025г., постановено по адм. дело №6678 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу отказ от 27.05.2025г. на първи секретар, завеждащ консулска служба в посолството на Република България в Тунис, за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел „сезонна заетост“. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни съображения и се иска отмяна на решението на първата инстанция, отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане на заявлението за издаване на виза за краткосрочно пребиваване. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд, по жалба на Н. Ч., е бил отказ от 27.05.2025г. на първи секретар, завеждащ консулска служба в посолството на Република България в Тунис, за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел „сезонна заетост“. Съдът е разгледал наведените оплаквания и е направил преценка, че административния акт е бил издаден от надлежен орган, в рамките на предоставената му по закон компетентност. Прието е, че е поискано от жалбоподателката издаване на виза за краткосрочно пребиваване по чл.24л от ЗЧРБ за сезонна работа за срок от 90 дни. Подадени са и документи от работодателя, но е налице отрицателно становище от Държавната агенция „Национална сигурност“, поради което съдът е направил извод за липса на една от предпоставките по закон и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съдебният акт е обоснован. Формално са налице съответните законови основания за издаване на искани административен акт, но от друга страна не може да бъде пренебрегнато и становището на ДАНС. Същото е изготвено след анализ на множество фактори, като възраст на апликанта, социално положение в страната на произход (безработен), планирания маршрут за пристигане на територията на Европейския съюз и информация, придобита чрез обмен с партньорски служби в Европейския съюз. Съгласно чл. 4, т. 14 от ЗДАНС, Държавна агенция "Национална сигурност" извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред, свързани със миграционни процеси. Направеният от ДАНС анализ е дал възможност на агенцията да изрази отрицателно становище, което е отразено в Националната визова информационна система и дало основание на компетентния административен орган да постанови оспорения отказ за издаване на виза. Дружеството, при което Н. Ч. е следвало да работи, е регистриран земеделски производител, но никъде в преписката няма данни, какви дейности конкретно е следвало да изпълнява чуждестранната гражданка. Няма данни същата да има някакви специални знания и опит в отглеждането на селскостопански култури, да умее да управлява и обслужва земеделски машини, да има образование в областта на агрономството или мелиорациите и т.н. Селскостопанските дейности и по конкретно тези, свързани с отглеждането и производството на фуражи са до голяма степен силно механизирани, т.е. за това се използват високо технологични и сложни машини, като трактори, сеялки, мото култиватори, фрези и т.н., за чието обслужване са необходими знания и опит. Налице е и обстоятелството, че като маршрут за пристигане в Европейския съюз е избран полет, с прекачване през Париж, с крайна дестинация Букурещ, Румъния, без крайната дестинация да е България. Нелогичен е изборът на този маршрут, при положение, че е общоизвестно е, че между Париж и София има ежедневни полети. В касационното производство не се излагат различни доводи или обстоятелства, които биха променили направения краен извод. Предвид всички тези данни правилен е извода на първата инстанция, че отказът на административния орган е в достатъчна степен обоснован и законосъобразен. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение