Определение № 537 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 171/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 530/04.11.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 919/2013, с което е потвърдено решение № 1043/11.06.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 908/2013, като е уважен частично предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. Недоволна от решението е П. на Република България, представлявана от прокурора М. П., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, когато по същото време срещу пострадалия са водени и други производства за извършени от него други престъпления, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата В. Р. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 14.11.2006 до 19.10.2012 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в повреждане на чуждо имущество и кражба – престъпления по чл. 216, ал. 5 и чл. 206, ал. 1 НК, като е взета мярка за неотклонение „подписка”. Ищецът е изпитал стрес и притеснение от това, че в продължение на близо от шест години (значително над разумния срок) е преследван наказателно за тежко умишлено престъпление, което не е извършил, през това време трудно си е намирал работа, за да изплаща издръжката на детето си, опитал се е незаконно да премине границата, за да работи в чужбина и е наказан за тези престъпления, чувствал се е отритнат от обществото и изоставен от приятелите си. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата. Повдигнатият правен въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение