Определение № 50249 от 15.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1962/2021 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК. Постъпили са два броя молби от Д. Ж. В. и З. Ж. В. и от адв. Т. Р., в качеството му на процесуален представител на Д. и З. В., с идентично искане за допълване на определение № 421/07.07.2022 г. по т.д. № 1962/2021 г. на ВКС, като се присъдят направените от страните разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба на касатора, в размер общо на 3600 лв. съгласно представените доказателства. Ответната страна – „Екоенергия“ ООД – е депозирала отговор, оспорващ допустимостта на молба по чл. 248 ГПК, като просрочена и поради липсващ списък с разноски по чл. 80 ГПК. Алтернативно възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбите изхождат от легитимирани страни и са подадени в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 248 ал. 3 ГПК – и двете молби са депозирани на 04.08.2022 г., докато необжалваемото определение, чието допълване се иска, е постановено на 07.07.2022 г., поради което възражението, че молбите са просрочени, е неоснователно. По същество настоящият състав намира следното: Производството по делото е образувано по касационни жалби на всяка от страните против решение № 260145/20.05.2021г. по т.д.№ 9/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260099/16.11.2020 г. по т.д.№ 289/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора. С касационната си жалба „Екоенергия“ ООД оспорва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, за осъждането му да плати на ищците, на основание чл. 133 ал. 1 ТЗ, сумата от 38 000 лева – дължим на наследодателя и неизплатен му приживе ,респ. дължим на наследниците му Д. В. и З. В., дивидент за 2014 г. и 2015 г., съгласно решения на ОСС на „Екоенергия„ ООД от 15.10.2016г.,15.11.2016 г. и 15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете до окончателното й изплащане. С определение № 421/07.07.2022 г. по т.д. № 1962/2021 г. на ВКС решението на Пловдивски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване по нито една от двете жалби. В същото липсва произнасяне по исканията за разноски. Към отговора на касационната жалба (между л. 39 и л. 40 от т.д.№ 1962/2021 г. на ВКС) молителите са представили два броя договори за правна защита и съдействие от 12.08.2022 г. с предмет изготвяне на отговор на касационна жалба по в.т.д. № 9/2021 г. на ПАС и в които е записано, че всеки от тях е договорил с адв. Р. възнаграждение в размер на 1800 лв., което е заплатено в брой. На гърба на договорите е налице пълномощно за адв. Р., за процесуално представителство пред ВКС. Действително, не са представени списъци по чл. 80 ГПК, но според т. 8 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата му в настоящата хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските. Недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК би се обусловила от липсата на списък по чл. 80 ГПК, когато се иска изменение, а не допълване, на съдебния акт в частта му за разноските – т. 9 от същото тълкувателно решение. Възражението за прекомерност е основателно. Съгласно действащата към момента на постановяване на определението по чл. 288 ГПК редакция на чл. 9 ал. 3 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение при общ за ищците материален интерес от 38 000 лв. е 1 252,50 лв., който размер се явява завишен спрямо търсеното възнаграждение от общо 3 600 лева, договорено разделно от всеки от тях но преценимо спрямо общо предявения материален интерес, вкл. съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, с предмет иск по чл. 133, ал. 1 ТЗ, обусловена от обема на доказателствата по делото и осъществените в касационна инстанция процесуални действия, сведени до депозиране на отговор на касационната жалба на дружеството. Според настоящия състав, единично прецененото като адекватно за защитата й, договорено от всяка от страните – ищци възнаграждение от 1 800 лева съответства на фактическата и правна сложност на спора, съобразно обхвата му в касационна инстанция, до който размер следва същите да бъдат възмездени. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение