Решение № 1269 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Ай Ди Ел Груп“ ЕООД, гр. София, чрез адв. В. Попов и адв. М. Ангелова срещу Решение № 33103 от 09.10.2025 г., постановено по адм. д. № 6157/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което жалбата на касатора е отхвърлена срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221524001992-091-001/14.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 453 от 05.05.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. София при ЦУ НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 264 839.42 лв. и лихви за забава в размер на 154 712.43 лв.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда за неизтекла погасителна давност по отношение на задълженията за д.п. м.12.2018 г. Касаторът поддържа, че събраните доказателства по делото не са обсъдени от АССГ по отделно и в тяхната съвкупност, като липсват конкретни фактически установявания и анализ на доказателствата. Подробно аргументира тезата си за доказани доставки на стоки и услуги от доставчиците „Атинайс“ ЕАД, „Спрайдер“ ЕООД, „Стрийтмания“ ЕООД, и „Хеленик Транс“ ЕАД. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отмяна на процесния РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ердир оспорва същата и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА № Р-22221524001992-091-001/14.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 453 от 05.05.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. София при ЦУ НАП, с който в тежест на „Ай Ди Ел Груп“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 264 839.42 лв., с лихви за забава в размер на 154 712.43 лв.

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от м. 12.2018 г., м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г., от м. 06.2019 г. до м. 11.2019 г., от м. 01.2020 г. до м. 04.2020 г. и от м. 06.2020 г. до м. 10.2020 г. през които дружеството извършва строително - монтажна дейност на обекти на територията на страната.

Съдът е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията и в съответствие с материалния закон. Отхвърлил е възражението на касатора за изтекла погасителна давност.

Първостепенният съд е възприел съображенията на органите по приходите, че ревизираното дружество не е получател на доставките по фактури № 0000029607/31.10.2019 г., издадена от „Ивел 81“ ООД, № 7000030961/13.03.2020 г., издадена от „Стройрент“ ЕООД, № 2000000199/11.08.2020 г., издадена от „Вегамаг“ ЕООД, № 1236135008/09.08.2020 г., издадена от „Български Пощи“ ЕАД, предвид липсата на данъчен документ съгласно чл.71, т.1 ЗДДС, в който РЛ да е посочен като получател.

По отношение на издадените 55 фактури от „Спрайдер“ ЕООД, 127 фактури, издадени от „Стрийтмания“ ЕООД, 11 фактури, издадени от „Хеленик Транс“ ЕАД и 7 фактури, издадени от „Атинайс“ ЕАД административният съд е акцентирал върху материалната и кадрова обезпеченост на ревизираното дружество и отсъствието на констатирана невъзможност на същото за извършване на СМР дейностите със собствен ресурс. Посочил е липсата на кадрова обезпеченост на доставчиците с изключение на 4 назначени лица по трудов договор в „Хеленик Транс“ ЕАД. Подчертал е, че от доставчиците не са подавани ГДД. Първоинстанционният съд е обобщил, че доставките по процесните фактури не са реално осъществени. Отказал е да цени представените в хода на ревизията частни документи - протоколи, актове обр.19, книга за инструктаж с аргументи за липсата на съпътстващи договорите за СМР търговски документи, включително отсъствието на данни за закупуването, транспортирането и доставката на съответните строителни материали. Формирал е извод, че същите са съставени за целите на ревизията. Решаващият състав се е позовал на решение на Съда на ЕС по дело С-285/11.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

1.Неоснователно е възражението на касатора за изтекла погасителна давност, доколкото първият разглеждан данъчен период е м.12.2018 г., което задължение е станало изискуемо на 14.01.2019 г. съгласно чл. 89, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл.125, ал. 5 ЗДДС. Следователно, 5-годишният давностен срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок по смисъла на чл. 171, ал. 1 ДОПК, а именно в случая, считано от 01.01.2020 г. По отношение на прогласения с влязло в сила съдебно решение на АССГ за нищожен РА № Р-22221520007661-091-001/16.03.2022 г., следва да се посочи, че същият не поражда правни последици и действа ex tunc, тъй като е засегнат от порок с такава степен на тежест, че се счита за несъществуващ в правния мир. Следователно липсва валиден властнически акт, поради което не може да бъде квалифициран като „акт за установяване на публично задължение“ с оглед разпоредбата на чл.172, ал.2 ДОПК, съответно давността съгласно чл. 168, ал. 3 ДОПК не е прекъсвана.

От друга страна, на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година. В случая ЗВР е издадена на 23.04.2024 г., т.е. давността е спряна и процесният РА е издаден на 14.02.2025 г., което означава, че изводът на съда за отхвърляне на възражението на РЛ за погасени по давност задължения по ЗДДС за д.п. м.12.2018 г. е правилен и обоснован.

2. Решението е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА относно отказания данъчен кредит в общ размер на 196, 52 лева по фактури № 0000029607 от 31.12.2019 г., издадена от "Ивел 81" ООД, № 7000030961/13.03.2020 г., издадена от „Стройрент“ ЕООД, № 2000000199/11.08.2020 г., издадена от „Вегамаг“ ЕООД, № 1236135008/09.08.2020 г., издадена от „Български Пощи“ ЕАД. Основанието за отказ за правото приспадане на данъчен кредит по описаните фактури е липсата на данъчен документ съгласно чл.71, т.1 ЗДДС, съгласно който получател се явява „Ай Ди Ел Груп“ ЕООД. Напротив съгласно фактурите получател не е РЛ. Тази констатация не е оборена от оспорващия в рамките на ревизионното и на съдебното производство, поради което РА в посочената част правилно е приет от АССГ за материалнозаконосъобразен.

3.Основателен е касационният довод, че от първоинстанционния съд не са изложени мотиви със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДОПК относно фактите по делото, фактическите и правни основания на акта и становищата на страните досежно останалата част от спора, а именно законосъобразността на РА в частта на отказания на РЛ данъчен кредит по фактурите, издадени от „Атинайс“ ЕАД, „Спрайдер“ ЕООД, „Стрийтмания“ ЕООД и „Хеленик Транс“ ЕАД. Тяхното отсъствие препятства осъществяване на касационния контрол и съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението в тази част.

Съдът не е изяснил релевантните за спора в посочената част факти и обстоятелства, не е обсъдил събраните доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Видно от данните по делото цялата административна преписка, съдържаща многобройни писмени доказателства, представени от РЛ и неговите доставчици още в хода на ревизията, е в общо 9 броя папки – приложения. В съдебното решение липсва какъвто и да е анализ на предмета на спорните фактури, съответно обсъждане на съдържанието на писмените доказателства – договори, приемо-предавателни протоколи и др., които не са оспорени от данъчната администрация.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращ чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, за да има право да приспадне дължимия или платен ДДС, данъчно задълженото лице следва да е получило облагаема доставка на стока или услуга, във връзка с която дължи или е платило този данък, и да използва тези стоки или услуги за следващите си облагаеми доставки.

В изпълнение изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС получателят по доставката следва да притежава фактура или други документи към нея, в която стоките или услугите са индивидуализирани в достатъчна степен, за да е възможна проверката относно наличието на посочените по-горе материалноправни предпоставки (в този смисъл са решенията на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, т. 36 и от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 30). В изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 1 ЗДДС той следва да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване задълженията му по този закон (в този смисъл и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid).

Според решенията на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, съдът е длъжен в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали жалбоподателят може да упражни право на приспадане по процесните доставки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, т. 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, т. 32, Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, т. 57). За целите на тази преценка той може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи (Решение от 18 юли 2013 г. по дело Евита - К, C-78/12, т. 38).

АССГ не е обсъдил приобщените по делото писмени доказателства (фактури, договори за изпълнение на СМР, оферти, протоколи акт. образец 19, книги за инструктаж, приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на стоките и др.), включително и показанията на св. Д. Михайлов и не е обосновал извод за това доказало ли е РЛ или не наличието на посочените по-горе материалноправни предпоставки за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит във връзка с оспорените доставки на стоки и услуги от „Атинайс“ ЕАД, „Спрайдер“ ЕООД, „Стрийтмания“ ЕООД, и „Хеленик Транс“ ЕАД. Действително писмените документи като частни такива не са с обвързваща съда доказателствена сила, но същите следва да бъдат анализирани детайлно от съда с оглед наведените доводи от РЛ за доказаност на изпълнението на процесните доставки на СМР от сочените във фактурите доставчици.

Както бе посочено, ако предпоставките за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит не са доказани от жалбоподателя, то следва да бъде отречено, но дори и когато са доказани, съдът дължи обсъждане на наведените от приходните органи факти и обстоятелства и да формира преценка представляват ли те обективни данни за наличието на данъчна измама, извършена от самото данъчнозадължено лице, или от друг участник по веригата от доставки, за която то е знаело или е било длъжно да знае.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение в посочената част следва да се отмени и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото, първостепенният съд следва да разграничи спорните фактури и техните издатели, да се обсъдят конкретно представените към всяка една от тях съпътстващи доказателства ведно с показанията на разпитания свидетел, като се изложат съображения относно тяхната обективност и достоверност. Въз основа на дължимия съвкупен анализ на всички събрани доказателства и следващите от тях фактически изводи новият съдебен състав следва да формира извод за материална законосъобразност или не на РА в оспорената му част.

Във връзка с разноските: В полза на НАП с обжалваното решение са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лева. С оглед изхода на спора и отхвърляне на жалбата на РЛ срещу РА относно отказания данъчен кредит за сума в размер на 196,52 лева, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро / с равностойност в лева 50 лева/ за първата и същата сума за касационната инстанция предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора. Това означава, че решението в частта за присъдените в полза на НАП разноски за горницата над 50 лева / 25,56 евро/ следва да се отмени, като бъде оставено в сила за посочената сума, присъдена в полза на НАП.

По отношение на останалата част от спора, на основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските пред Върховния административен съд.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение