Решение № 127 от 27.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 725/2010 г.

Решение № 127 от 27.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 725/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е бланкова касационна жалба от [фирма], /[фирма]/, с. Ябълково Общ. К. с вх. № 1062 от 22.12.2009 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 21.12.2009 г., допълнена с касационна жалба с вх. № 271 от 11.01.2010 г. на Софийския апелативен съд, поправена по отношение името на касатора с молба-уточнение с вх. № 7249 от 29.07.2010 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 28.07.2010 г. срещу Решение № 1348 от 5.11.2009 г. по гр. д. № 945/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от касатора [фирма] срещу [фирма] [населено място] и Агенция за следприватизационен контрол С. иск с правно основание чл. 336, ал. 1, ГПК, отм. за установяване, че първият ответник [фирма] К. не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ неурегулиран поземлен имот - терен с площ от 4383 кв. м., заедно с построените върху него сгради, върху който е насочено принудително изпълнение с взискател Агенция за следприватизационен контрол за събиране на вземания, представляващи неизплатената от купувача - ответник С. "О." [населено място] част от продажната цена по приватизационен договор РД-50-238/07.05.1998 г., по силата на който той в лицето на праводателя си [фирма], е закупило 100 % от дружествените дялове от капитала на касатора [фирма]. За да уважи отрицателния установителен иск, предявен от касатора, Кюстендилският окръжен съд е приел, че продажбата на 100 % от дружествените дялове на приватизираното дружество не представлява прехвърляне чрез сделка на търговското му предприятие, както и че чрез тази приватизационна продажба се прехвърля само правото на собственост върху дяловете, но не и правото на собственост върху недвижимия имот, включен в имуществото на приватизираното дружество. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск за собственост, защото е приел, че след като са продадени 100 % от дружествените дялове, включващи цялото предприятие на приватизираното дружество, купувачът е придобил и собствеността върху недвижимите имоти, включени в капитала на приватизираното дружество. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон - чл. 15, чл. 16, ал. 1, чл. 127, чл. 129, чл. 132 ТЗ и чл. 18 ЗЗД, защото с продажбата на 100 % от дружествените дялове в приватизираното дружество купувачът им не придобива и търговското му предприятие, както и собствеността върху недвижимите имоти, включени в имуществото на приватизираното дружество. С определение № 71 от 8.07.2010 г. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК решението на Софийския апелативен съд, е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по значимия за изхода на делото правен въпрос за транслативното действие на продажбата на 100 % от дружествените дялове на приватизираното еднолично дружество с ограничена отговорност спрямо недвижимите имоти, включени в неговото имущество. Касационната жалба е основателна. Предмет на приватизационния договор от 07.05.1998 г., сключен между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, като продавач, и [фирма], в качеството му на купувач, чийто правоприемник е ответникът С. "О.", [населено място], са 100 % от дяловете в капитала на "С. - К. Е.", като в уводната част на договора предметът на сделката е описан чрез легалната формулировка на търговското предприятие, а в списъка на имуществото е посочен и процесният недвижим имот, представляващ застроено дворно място на площ от 4 383 кв. м., находящо се извън регулацията на [населено място]. Тази неточност в предмета на сделката неправилно е изтълкувана от Софийският апелативен съд, който е приел, че с продажбата на 100 % от дружествените дялове на приватизираното дружество-касатор, купувачът е придобил и правото на собственост върху описания по-горе имот. Самият въззивен съд е посочил в мотивите си, че предмет на сделката не е реално обособена част от приватизираното дружество, но в противоречие на чл. 15, ал. 1 ТЗ е приел, че с продажбата на 100 % от дружествените дялове, купувачът е придобил цялото търговско предприятие, включително и правото на собственост върху конкретен недвижим имот, включен в имуществото на приватизираното дружество. Неправилно Софийският апелативен съд е приравнил продажбата на 100 % от дружествените дялове на приватизираното дружество на продажба на търговското му предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ. С продажбата на 100 % от дружествените дялове не се прехвърля собствеността върху търговското предприятие, защото не съществува идентичност между понятието "търговско предприятие" и съвкупността от всичките дружествени дялове. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които обаче изразяват дейността на търговеца като работеща икономическа единица. То включва и имуществени права, каквото е и правото на собственост. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. Дружественият дял също е част от цялото имущество на търговското дружество, но за разлика от търговското предприятие, дружественият дял е пропорционален на дела на съдружника в капитала, размерът му зависи от чистото имущество на дружеството и правото на собственост върху дружествения дял принадлежи на съдружника /чл. 127 ТЗ/, р. п. на едноличния собственик на капитала в качеството му на единствен притежател на всички дружествени дялове. На второ място, доколкото договорът за продажба на търговското предприятие е единен, с предмет цялото предприятие като съвкупност, той не може да се разглежда като комбинация от различни несамостоятелни сделки - както например включващ и договор за прехвърляне на недвижим имот, както неправилно е приел Софийският апелативен съд. Действително, че прехвърлянето на предприятието води до прехвърлянето на всички индивидуално определени вещи, включени в неговия състав, арг. от чл. 24, ал. 1 ЗЗД, но в случая не е сключен договор за продажба на търговското предприятие на приватизираното дружество, защото предмет на приватизационната сделка са 100% от дружествените дялове, а не търговското предприятие на приватизираното дружество като реално обособена част по смисъла на чл. 35 ЗППДобП, отм. Неправилно Софийският апелативен съд е приел, че с продажбата на 100 % от дружествените дялове на едноличния собственик на капитала се прехвърля и правото на собственост върху недвижимия имот, собственост на търговското дружество. При прехвърляне на дяловете предмет на прехвърлителната сделка е дружественият дял /чл. 129, ал. 1 ТЗ/, а не имуществото на дружеството, което стои зад тях, включващо и правото на собственост върху конкретния недвижим имот. Купувачът на 100 % от дружествените дялове от приватизираното дружество става собственик на дяловете, но собственик на имуществото, включващо и правото на собственост върху процесния имот, остава приватизираното дружество. Придобиването на част или на всичките дружествени дялове поражда членствени права, но не и вещни права върху недвижимите и движими вещи, чийто носител е самото еднолично дружество, в качеството му на самостоятелен правен субект. Следователно на поставения от касатора въпрос следва да се отговори, че с продажбата на 100 % от дружествените дялове на приватизираното Е. не се прехвърля правото на собственост върху реално определен недвижим имот, включен в имуществото на приватизираното дружество. Настоящият състав на ВКС, I Т. О. не обсъжда твърденията за недействителност на вписаната на 20.07.1998 г. законна ипотека в полза на продавача по приватизационния договор - чл. 39, ал. 2 ЗППДОбП, отм., тъй като такива доводи не са навеждани в касационната жалба, а обхватът на касационната проверка се определя от посочените в касационната жалба основания /чл. 290, ал. 2 ГПК/. Още повече, че с настоящия иск по чл. 336, ГПК, отм. не е предявен и иск за установяване недействителност на вписаната ипотека на основание обстоятелството, че длъжникът по нея не притежава правото на собственост върху ипотекирания имот. Съобразно изложеното дотук ВКС намира, че касаторът [фирма], е запазил правото си на собственост върху процесния недвижим имот. То се явява трето лице, чието право е засегнато от изпълнението на паричното вземане на Агенция за приватизация, насочено срещу длъжника - [фирма] [населено място], поради което предявеният иск с правно основание чл. 336, ал. 2 ГПК, отм. се явява основателен. На основания чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение ще следва да бъде отменено изцяло, а така предявеният иск - уважен. В полза на касатора разноски не следва да се присъждат, защото не са поискани, а и не е представен списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд