Определение № 983 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 918/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Ч. Е. Б. АД-С. против определение № 1921/14.10.2010 г. по в.ч.гр.д. № 778/2010 г. на Б. ОС, с което се оставя без разглеждане частната му жалба против разпореждане № 643/16.02.2010 г. по ч.гр.д. № 202/2010 г. на Р. ОС в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в частта за адв.възнаграждение 78 лв. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че адвокатското съдружие не може да бъде носител на представителна власт, тъй като не е правен субект, поради което не може да бъде пълномощник на трето лице, с оглед на което представителната власт следва да бъде делегирана конкретно на един или няколко от съдружниците. Определението е неправилно. Упълномощаването е едностранна сделка. В случая е упълномощено адвокатско съдружие по смисъла на чл.52 ЗА. Действително чл.52 ЗА препраща към чл.357-364 ЗЗД, но само към отношенията между сдружените адвокати. Самото упълномощаване означава и включва делегиране на тези права конкретно и на лицата-адвокати с които се договаря, респективно предоставят пълномощия. Едно от тези лица е адвокат Р. Д., която е подала и въззивната частна жалба, като процесуален представител. По изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Затова, след отмяна на прекратителното определение, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по частната жалба. Водим от горното, ВКС-І т.о.