Определение № 4401 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4445/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. С определение № 2107/30.09.2020 г. по в. ч. т. д. № 2530/2020 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение № 2795/20.06.2019 г. по в. гр. д. № 355/2019 г. на Благоевградския окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради неизпълнение на указанията за представяне на пълномощно за подаване на въззивна жалба срещу решение № 1031/26.03.2019 г. по гр. д. № 335/2018 г. на Районния съд - Г. Д.. С определение № 124/28.06.2022 г. по ч. гр. д. № 3974/2021 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о., подадената от Г. К. П. частна касационна жалба вх. № 14404/13.11.2020 г. срещу горното определение е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Прието е, при позоваване на разрешенията, дадени в ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, че определенията на апелативен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, са окончателни и когато потвърждават прекратително определение на окръжен съд като въззивна инстанция, поради което подадената частна касационна жалба е процесулно недопустима. Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 7048/25.08.2022 г. /п. кл. от 23.08.2022 г./ от Г. К. П., в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като се стига до невъзможност касационният контрол да се прилага равно спрямо всички, както и за противоречие с т. 12 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. От ответниците по частната жалба А. Б. Х., М. Б. Х.-М. и О. П. Х. не са подадени писмени отговори. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение, постановено от друг състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима. По същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните: С диспозитива на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателния акт е посочено, че сред преграждащите определения, които за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция, са и определенията за прекратяване на въззивното производство поради неотстраняване в срок нередовности на въззивната жалба. С обжалваното в производство по ч. гр. д. № 3974/2021 г. на Върховния касационен съд на РБ, II-ро г. о., определение на Софийския апелативен съд е потвърдено определение на въззивен съд за прекратяване на въззивно производство поради неотстраняване в срок нередовности на въззивна жалба. Така то попада в предметния обхват на ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС и съгласно приетото в него е окончателно - не подлежи на касационно обжалване. Съответствието със задължителната съдебна практика прави неоснователно оплакването за неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, че така се стигало до невъзможност касационният контрол да се прилага равно спрямо всички. Що се отнася до противоречието с т. 12 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че даденото в нея разрешение, според което ВКС е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционния съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, е неотносимо към хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени, тъй като тя не касае върната молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Като насочена срещу съдебен акт на апелативен съд, който не подлежи на касационно обжалване, частната касационна жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.