Определение № 291 от 03.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 984/2012 г.

Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК. С молба вх. на ВКС № 7515/ 25.08.2014 год. „ Й.”О., [населено място], чрез пълномощника си – адв.Г., е поискал изменение на постановеното по настоящето дело решение № 2 от 12. 08. 2014 год., по т.д.№ 984 /2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно присъдените на М. Г. Н. от [населено място] деловодни разноски, възлизащи на сумата 8 000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство, предвид своевременно направено възражение за прекомерността му. Ответницата по молбата – М. Г. Н., чрез пълномощника си адв. Е. М.- М., в срока по чл.248, ал. 2 ГПК с молба вх. на ВКС № 8228/24.09.2014 год., е възразила по основателността и, позовавайки се на действителната фактическа и правна сложност на делото, изключваща приложението на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна. В проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание на 21.01.2014 год. процесуалният представител на„ Й.”О., адв. Г., е възразил срещу размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, посочено в приложения от последната договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК, като считайки го за прекомерно, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, е поискал неговото намаляване. При постановяване на съдебното решение по делото, с което е оставил в сила въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 229 от 23. 05.2012 год., по т.д.№ 342/2012 год. и е присъдил деловодни разноски за касационното производство в полза на насрещната по касационната жалба на „ Й. ” О. страна - М. Г. Н., съставът на второ търговско отделение на ВКС е пропуснал да се произнесе по така направеното от касатора своевременно възражение за прекомерност. Същото е основателно. С определение № 624 от 23.09.2013 год., по т.д.№ 984/12 год. на ТК на ВКС е допуснато касационно обжалване на посоченото по- горе въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, в частта му, предмет на касационната жалба на „ Й. ” О. за сумата 68 549.65 лв.. Следователно в случая материалният интерес по делото е бил в размер на 68 549.65 лв., поради което минималният размер на адвокатския хонорар за един адвокат, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 2 586.49 лв.. Съпоставен същия с присъденото по реда на чл.78, ал.3, във вр. с чл.81 ГПК, като деловодни разноски, адвокатско възнаграждение от 8 000 лева, което ответникът по касационната жалба Н. е заплатила на адв. М.-М. за оказаната само в касационното производство правна защита и съдействие по договор № 043229/16.01.2014 год., дава основание да се приеме, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК следва да бъде уважено. Заплатеното от Н. адвокатско възнаграждение в случая надвишава около 4 пъти предвидения в Наредба № 1/2004 год. на ВАС минимален размер за процесния материален интерес, а делото, макар и със значителна правна и фактическа сложност, е наложило еднократно явяване на процесуалния представител на страната, който за изготвения от него отговор на касационната жалба на „ Й. ” О., видно от приложените писмени доказателства, вкл. списък по чл. 80 ГПК, е получил и плащане на отделен хонорар. С оглед изложеното и предвид задължителните за съдилищата постановки в ТР № 6/ 06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК по- ниският размер на присъдените на правоимащата страна разноски, в частта им за заплатения адвокатски хонорар не може да бъде по- малък от минимално определения размер по Наредба № 1/2004 год. на ВАС така присъдената в тежест на молителя сума от 8 000 лв., следва да бъде намалена на 3 500 лева. Водим от горното и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.78, ал.5 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС