Решение № 990 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5245/2008 г.

Решение № 990 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5245/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. на о. и н., чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Т. против въззивно решение № 111 от 17.07.2008 г. по в. гр. д. № 2* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.05.2008 г. по гр. д. № 23418/2006 г. на Районен съд София. С определение № 272 от 12.03.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това-при закриване на държавно учебно заведение по смисъла на чл. 10 от ЗНП кой е отговорен за възникналите преди закриването му задължения, произтичащи от трудови правоотношения, в случай, че с акта за закриването му или с нормативен акт този въпрос не е уреден. В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват и не представят допълнително становища. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд, с което е осъдено М. на о., младежта и н. да заплати на П. Е. Б. сумата от 1 180.10 лв., на основание чл. 357, във вр. с чл. 59 от КТ, представляваща неизплатено обезщетение от пет брутни трудови възнаграждения, дължимо по раздел IV, т. 5 от Колективния трудов договор от 3.11.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 11.09.2006 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 146.89 лв., като е отхвърлил като неоснователен иска до пълния предявен размер от 1 205.10 лв. За да постанови решението си -въззивният съд е приел, че М. на о., младежта и н. е правоприемник на закритото училище -работодател / Помощно училище интернат"С"/, тъй като се касае до държавно учебно заведение, при закриването на което министърът е бил длъжен да уреди въпроса за правоприемството. При положение, че нито закона, нито изричен акт уреждат въпроса - отговорността следва да се носи от субекта, който създава, респективно прекратява дейността на държавните училища, какъвто е М. на о., младежта и науката. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за правоприемство и счита, че М. на о., младежта и н. не е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, т. 2 от ГПК, поради това, че са приложени решения, от които се установява, че поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Според едната практика/решение № 356 от 21.01.2008 г. по гр. д. № 1488/07 г. на СГС, решение от 13.05.2007 г. по гр. д. № 21603/06 г. на СРС, решение по гр. д. № 2918/07 г. на СГС и решение от 11.02.2008 г. по гр. д. № 2898/07 г. на СГС/- при непосочване в акта за закриване или в нормативен акт на правоприемник на активите и пасивите на закрито държавно учебно заведение, за такъв следва да се счита М. на о., младежта и науката. Според другата /решение от 28.02.2007 г. по гр. д. № 2111/06 г. на СГС, решение № 149 от 20.05.2008 г. по гр. д. № 3698/07 г. на СГС, решение № 179 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 3834/07 г. на СГС, определение № 578 от 21.11.2006 г. по гр. д. № 402/06 г. на ВКС/-в такива случаи не е налице правоприемство и М. на о., младежта и н. не е носител на задължения към работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения със закритите учебни заведения и не е пасивно легитимиран да отговаря по искове с такъв предмет. Настоящият съдебен състав счита за правилно първото становище. В случая е безспорно, че Помощно училище интернат"С" който е бил работодател на ищцата и с който е сключен процесния колективен трудов договор, предвиждащ обезщетение от пет брутни трудови заплати при прекратяване на трудовото правоотношение, е държавно учебно заведение по смисъла на чл. 10 от ЗНП, което е закрито със заповед № Р* от 30.06.2006 г./ДВ бр. 59/21.07.2006 г./. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗНП-държавните училища се финансират от държавния бюджет чрез М. на о., младежта и науката. С оглед на така цитираната разпоредба и тъй като с прекратяването на юридическото лице, каквото е закритото училище-задълженията му не се погасяват, същите следва да преминат към субекта, който осигурява паричните средства, осигуряващи дейността му. Пред вид на обстоятелството, че се претендират средства, произтичащи от чл. 5 от действащия към момента на предявяване на претенцията колективен трудов договор от 3.11.2004 г., т. е. парични задължения, произтичащи от дейността на държавното учебно заведение- то те следва да бъдат изплатени от М. на о., младежта и н., в качеството му на правен субект, осигуряващ паричните средства и вземащ решенията, във връзка със съществуването на държавните учебни заведения, а именно за тяхното откриване, преобразуване и закриване. Законът за народната просвета не установява общо правоприемство на закритите училища, а урежда предвид спецификата на дейността на съответното юридическо лице, как се уреждат за напред отношенията в различни области, като изрично изисква със заповедта на министъра за закриване на училището да се определи къде преминава документацията на училището и кой поема материално техническата му база. Приемниците на тези материални вещи обаче не са общи универсални правоприемници на правата и задълженията на закритото училище. Като счита, че привоприемник на паричните задължения следва да се счита М. на о., младежта и н., на чиято издръжка е било закритото училище, настоящият съдебен състав намира, че именно то е пасивно легитимиран да отговоря в настоящето производство. Дължимостта на претендираната сума произтича от горецитираната норма на чл. 5 от колективния трудов договор от 3.11.2004 г., сключен между П училище интернат "С" и синдикалната организация към Синдиката на учителите в България към ПУ"П. Хилендарски/, чийто чл. е била ищцата. Съгласно същата-при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, която е заемала длъжността" готвач" е имала право да получи обезщетение в размер на пет брутни трудови възнаграждения /което за последно отработения от нея месец август 2006 г. е възлизало на 236.02 лв./ С оглед на горното, като намира възраженията на касатора за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила въззивния акт на Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение