Определение № 471 от 11.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1971/2015 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ПП”Българска левица” /заявител по молба вх.№ 3915/22.11.2014г. за вписване на промени по партидата на партията/ против Определение от 12.03.2015г. и Определение от 01.04.2015г. /второто за поправка на очевидна фактическа грешка/, постановени по ф.д.№ 252/2009г. на СГС, ФО, 5 състав. С тях СГС по молба на О. Б. Б. и В. Н. П. е спрял на основание чл.536,ал.1,т.2 ГПК вписването по заявление вх.№ 3915/22.12.2004г., подадено от Х. Д.-Председател на П „Б” на настъпили промени по партидата на партията в резултат на проведен Т. /извънреден/ конгрес на 29.11.2014г. С частната жалба се иска обезсилване на определението по съображения, че предпоставките на т.2 на чл.536,ал.1 ГПК не са били налице, тъй като спорът, до разрешаването на който е спряно вписването на заявените промени, е бил висящ преди подаване на заявлението. Недопустимостта е обоснована и с липса на правен интерес на лицата, заявили искането за спиране, както и се отрича основателността на искането по същество. С писмен отговор В. Н. П. оспорва основателността на частната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Същата е основателна, но не по изложените в частната жалба съображения. Константната практика на състави на ТК на ВКС / Определенията по ч.т.д.№ 391/2009г. на І т.о., по ч.т.№ 127/2010г. на І т.о., ч.т.д.№ 916/2010г. на ІІ т.о./, която се споделя и от настоящия състав е, че спирането на охранителното производство, уредено в разпоредбата на чл.536 ГПК е неприложимо към производството по чл.15 сл.ЗПП-при регистрацията, респ. вписване на промени в регистъра на политическите партии. Аргументите са уредената от законодателя бързина на вписването-14 дневен срок за произнасяне от СГС по искането на вписване и инстанционен контрол в съкратени срокове за обжалване, осъществяван директно от ВКС, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване, съответно предвидени изрични срокове за произнасяне и от втората инстанция. Следователно, особеният закон- Законът за политическите партии предвижда особен регламент за бързина на това охранително производство, с който общото процесуално правило на чл.536 във вр. с чл.530 ГПК се явява несъвместимо. От друга страна този особен закон не предвижда възможност за спиране на производствата, свързани с регистрация /вписване на промени в статута на политическа партия. Следващо съображение е, че разпоредбата на чл.18 ал.1 ЗПП е специална и по отношение тесктовете на чл.538 ал.1 ГПК и чл.606 ГПК. Поради изложеното, молбата за спиране на регистърното производство по ЗПП е недопустима поради липсата на установена от закона правна възможност. Съответно спирането на охранителното производство по вписване по отношение на политическа партия от регистърния съд /независимо на кое от двете основания на чл.536,ал.1 ГПК е постановено/ е недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване при служебно дължимата от настоящата инстанция проверка за валидността на определението, с което е допуснато. Предвид горното, ВКС, ТК, I т.о.